Във Филипяни 2:5 Господ казва: "Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса". Това означава да имаме правилно отношение - ум Христов. За да постигнем това, обаче, трябва да проявим волята си - да има усилие от наша страна. Хубаво е да сме хора на мечтите - да плануваме, да говорим, но не бива да оставаме само на това ниво. Трябва да приложим своята воля. За целта трябва да уеднаквим нашите мисли с Божиите мисли. Четем Библията и с воля променяме ума си. По отношение на това, че ни липсва потизитивно мислене ние, жените, падаме по-често от мъжете - защото сме емоционални, гледаме нещата в детайли (Бог ни е създал такива). А мъжете повече мислят за големите неща. Когато се провалим, може да се разочароваме и от Бога, и от хора. Трябва винаги да държим на фокус позитивното. Библейският Йов не беше такъв - все се боеше ("Господи, да не би...") - когато допуснем такова нещо, биваме погълнати. Но това зло няма да ни постигне, ако ние разбираме силата на личния ни избор.Ние избираме какво да стане с живота ни. Не бива да живеем с опасения, а с увереност. Понякога ситуацията изглежда, като че ли няма избор. Но има - поне две възможности. Ние, жените, винаги имаме очаквания, но падаме в разочарование, когато те не се сбъднат. Не бива като християни да останем само на нивото да молим другите да се молят за нас. Добре е да сме достатъчно смирени, за да поискаме помощ. Но не бива да оставаме бебета-християни - трябва да израстнем над това.
Не бива да допускаме страх в сърцата си - а понякога дори не осъзнаваме, че го има. Тогава не можем да живеем с ум Христов и да мислим позитивно. Трябва свободна воля - това е способността да бъдем на страната на Бог.

!!! Когато вършим Неговата воля, ще видим, че Той има за нас най-голямата цел - Бог да бъде изразен в нашия живот.

Много често поради липса на позитивно мислене сме неудовлетворени . Когато човек е неудовлетворен и недоволен, то накрая се отразява и на физическото му здраве. Или често въобще не сме достатъчно твърди, за да вършим правилните неща. Много жени смятат например, че ще им е по-лесно да се водят от мнението на тълпата - само и само да бъдат харесвани от обществото, да са приети. Така правят компромис с убежденията си. Но, аз ви призовавам към обратното - НЕКА ДА БЪДЕМ РАЗЛИЧНИ, БОЖИЯТА ЦЕЛ БЕ ДА НИ НАПРАВИ РАЗЛИЧНИ.

!!! Но ние сме едно с Бог - когато го осъзнаем, тогава надхвърляме себе си- мислили сме, че НЕ можем нещо, но тогава почваме точно това да правим.

Нека да оставяме вратичка и да сме позитивни за спасението дори и на хората, които като че ли белязани от дявола (които са самия грях) - и те могат да се спасят.
Понякога ситуациите в живота могат да се променят само от отношението ни към хората (дори без думи). Може в семейството ни ние да сме позитивния елемент. Така хората ще искат да са с нас поради нашия позитивизъм. Когато даваме любов на хората, трябва да знаем, че важно е не колко любов имаме, а колко даваме от нея. Но Божията любов, която излиза от нас, докосва хората и те са променени. Но ние обичаме хората не поради характера им - няма значение дали си допадаме с тях. Но чрез волята си не можем да променим никого.
Може тук да посочим още един начин да помагаме на хората. Ако Бог е показал, че нещо лошо ще се случи с някого, тогава ние, като зрели християни би трябвало да се молим против това, а не да идем да кажем тази лоша новина на въпросния човек.

!!! Трябва да търсим вътрешна сигурност, а не себедостатъчност. - да четем Словото и да търсим позитивни хора, а не да разчитаме на собствената си сила.