В изпитанията дяволът иска да ни внуши, че Бог ние изоставил. Но Бог го допуска за наше добро - винаги да се сещаме за това. Бог ни калява, за да можем да устояваме все повече.
Хората ще мърморят все повече за всичко - защото Сатана вижда, че краят му наближава. Хората все повече ще се оплакват от всичко.
Но библейският Йосиф никога не се оплакваше. Никъде не пише да се съпротивляваме на изкушенията - не, да ги приемаме с радост. Трябва да се съпротивляваме само на дявола. Но горделивият самонадеян човек смята, че светът трябва да се върти около него. Но първо Бог дойде да ни послужи, за да можем ние сега да служим на Него (да сме Негови инструменти). Ние сме тук войници на чужда територия.
Всяко изпитание и трудност започва с мисъл. Така този зрителен анализатор, свързан с чувствата поражда действие.
В ситуациите просто трябва да цитираме срещу Сатана Божието Слово, а не да спорим с него.
Но трябва да познаваме слабите си места - докъде можем да се поддадем на изкушение. Да не би да бъдем наивни и самоуверени - да изграждаме увереност само в Бога. И ние можем да се спънем и да паднем по лице.