Вероятно призванието на човека се отнася и за това, къде и в какво семейство е роден. Да, човек може да пътува по света и да избере да живее в друга страна, но трябва да прави всичко това само ако е убеден, че е Божията воля. По принцип, щом сме се родили в България тук, вероятно Божията воля за нас е била да живеем тук. Ако отидем на друго място може да сме материално по-добре, но ще изпуснем духовните благословения, които Бог има за нас. Знам, че съдбата ни е свързана с България. А пък обвързаността с роднините ни е в това, че ние носим отговорност да се молим за тях и за цялата страна, да им донесем вестта за спасението в Исус, да им служим (а не те да служат на нас). Алилуя. Не знам дали ще доживея отново някой да поставя нуждите на родината и близките си над своите. И понякога даже да е готов да жертва себе си. Искам все пак да ви кажа, че за да можем да служим на Бога понякога е нужно първо да се научим да служим на ближния си. На първо място това става като изпълним призванието си от Бога. Ето, например, по време на Страшния съд може Бог да извика някого по име и да му каже, счетоводителю, ела тук. Той да отговори, не, Господи, аз не съм бил счетоводител, а пастор. Тогава Бог може да му каже, моето призвание за теб бе да бъдеш счетоводител, защото така щеше да дадеш работа на много хора и да достигнеш хиляди чрез работата си и да им донесеш вестта за спасението чрез Исус. Написах го в постингите си и преди, братя и сестри, казвам го и сега пак. Бог ще почне да ни благославя и материално и да променя ситуациите пред нас именно когато започнем да развиваме в себе си тези таланти, които той е предопределил в целта си за наше призвание. Нека да рискуваме и да го последваме. Може би си мислим, че в нашия случай вече е късно да го изпълним. Дори по човешки да изглежда невъзможно, за Бога всичко е възможно. Бъдете благословени, помагайте си един на друг всякак (и материално), търсете винаги общата полза и разбирателството. Бог да ви благослови.