Вчера след работа срещнах по улицата първата ми братовчедка. Поговорихме си за първи път съвсем задушевно за моите лични проблеми и за пръв път се почувствах добре от това, че тя проявява разбиране към мен. Да, аз винаги съм живяла на ръба на отчаянието и вярата. Още преди много години един от най-добрите проповедници изрече слово, че не е добре и не е комфортно да живееш на ръба (от духовна гледна точка) – не е добре все да се лашкаш между вярата и неверието, между святостта и греха и т.н. Ако искаш да си живееш по светски, по-добре върни се в света и си живей така, както искаш. Но недей все да си с компромиси.

Знаете ли, първото нещо, което дяволът атакува и се опитва да ви отнеме, е призванието ви, целта на живота ви. Защото направи ли това, той отнема смисъла на живота ви. Така се получи и при мен. Но това пък все повече ме тласка към това да се доверявам на Бога, като вярвам в напълно невъзможното.

Ами, по времето на Моисей Бог извърши чудеса в Египет, за да предизвика хората да повярват в Него. Реките се превърнаха в кръв, от тях излизаха жаби. Змия излезе от жезъла на Моисей, за да изпояде змиите на египетските врачове. След време Бог накара едно магаре да проговори, за да вразуми един пророк. Накара една голяма риба да погълне друг пророк, а пък после да го изплюе невредим. Бог направи няколко пъти жени на по-късна възраст да забременеят, за да могат да имат дете. Когато Авраам принасяше Исаак в жертва, изведнъж Бог изнамери някакво животно, което внезапно се появи, за да послужи за жертва вместо Исаак. Освен това, Бог възкресяваше мъртви. Той раздели Червеното море, събори стените на Ерихон. По времето на цар Йосафат Той извърши чудо –изведнъж по чуден начин даде победа на един народ над враговете му. И въпреки всичките тези чудеса аз и вие понякога се съмняваме в Божията способност Бог да ни помогне за някои ситуации. Винаги слагаме лимити на Бога. Веднъж в слово по време на проповед Бог каза, вие имате само тези лимити, които сами си поставяте. Иначе лимити няма.

Бог може да изпълни и най-смелите ни мечти. В моя живот почвам да виждам, че Той го прави. Затова Му се доверявам все повече и затова Той ще го прави все повече и още повече.

Някои казват, че всяко нещо, което се е случило в живота ни, дори и лошото, не е случайно и е от Бога. Не съм сигурна, че е така. Все повече се убеждавам, че повечето зависи от нас самите. Ами на мен се случи това, което аз бих сметнала за най-лошо. От страх не можах да изпълня призванието в живота си. А работата е такава, че трябва да стане напълно невъзможно чудо, за да мога да го изпълня. Ето, вече толкова години все нямах смелост да направя някои крачки напред и да повярвам, че все пак Бог е силен да ми помогне. Но, хубаво е, че Бог изпрати при мен една жена, служителка на Бога, която ме убеди, че за Бог няма нищо невъзможно и че Той ще ми помогне.

Така се случи при мен, че първите 23 години от живота си прекарах всяка секунда и минута в страх и ужас. Имаше просто до мен човек, който непрекъснато гледаше да действа върху мен със страх и заплахи. Постоянно ме манипулираше, лъжеше. Пречеше ми да живея напълно нормален живот като всички други. Така животът ми се обърка тотално. А дали аз съм имала вина за това – единствената вина е това, че търпеливо съм понасяла всичко това безропотно. От уважение към човека, който ме тормозеше. Просто този човек в живота ми имаше такава позиция, че бе по-високопоставен от мен и ща не ща, трябваше да се съобразявам с него. След години говорих с различни хора и всички бяха на мнение, че въпросният човек просто не е бил наред психически. Аз винаги усещах, че е така. Други пък казваха, че просто си е правил лоши шеги с мен, без даже да е усещал до какво водят те. Дали е възможно да е бил чак пък толкова несъзнателен? Някои специалисти твърдят, че човекът по принцип си е несъзнателно същество. Но понеже аз лично съм много съзнателна, винаги съм мислила, че и другите са като мен.

И така, лошото е, че при повечето от нас липсват дела, които да показват вярата ни. Те разделят вярата от делата. А най-вече липсват делата на милосърдие и състрадание към ближния. Ако например знаем, че наш познат има силни финансови проблеми, не бихме ли могли веднъж седмично или месечно да отделяме по 10 лева, за да му купим храна? Или да му дадем от ваучерите си за храна, за да нахрани децата си? Или, ако видим в къщата му нещо, което се е износило и има нужда от ново, да му го купим. За мен е естествено да се постъпва така, това е нормално. За вас не знам.