Първата християнска книга, която прочетох, беше на тази тема. Тя беше интересна история, свидетелстваща за живота на един човек преди доста години.Той е ходатаят, изходатайствал от Бога чрез молитва евреите да се върнат в земята си и изобщо тази земя да им бъде дадена – по време на Втората Световна война. До ден днешен това е книгата, оказала най-силно влияние върху живота ми. Тя е въздействаща и по отношение на всеки, който я чете. Всеки един от тези, на които съм я давала да я чете, си я копираше за себе си и виждаше в нея голямо съкровище. Издадена е на български без авторски права, вероятно още преди падането на комунизма през 1989 г. От години търся християнски издател, който да я издаде. Но за жалост някои от тези издатели също търсят само печалбата. Бих искала да разкажа за моето общуване с Бога. То също има много интересни интимни моменти. Имало е няколко случая, при които присъствието на Бога е било толкова реално и осезаемо, че на мнозина би се струвало невероятно. Повярвах в Бога ето как. Дядо ми бе богослов. Докато беше жив, той се опитваше да ми говори за Бога, но аз се дърпах. Родителите ми се опитваха даже да ми налагат църковните традиции насила. Дядо ми се противопостави. Каза, не я насилвайте, така може само да я отвратите. Но не го послушаха. Мина доста време и дядо ми почина. Още не бяха минали 40 дена от смъртта му, когато аз вече повярвах чрез едно чудно знамение. Седях на пода и в ръцете ми попадна един от молитвениците на дядо ми. В него имаше и части от Библията – няколко псалми. Между тях бе и т. нар. Покаянен псалом – Псалм 50(51). Зачетох се в тях. Изведнъж почувствах дълбоко в сърцето си присъствието на Бога. Видях Го във видение вътре в мен. Не ясно, просто като силует. Бях като тресната. Казах си, като паднала от Марс, о, ама то имало Бог! Това беше като знак за мен, че Бог ми се е разкрил, Той все едно лично се обръщаше към мен и ми казваше, ето, Аз те призовавам по име, следвай Ме! След такова преживяване, разбира се, никой човек не може да остане същият! И така, аз започнах да търся Бога. Цялото ми същество се насочи на първо място към това. Намерих стари православни учебници по вероучение. Четях ги и давах и на други да ги четат – така разпространявах знанието за Бога и върху другите хора. Но чувствах както всички хора, една огромна пропаст, която разделяше мен и Бог. Нещо липсваше, и на мен ми стана ясно, че това е нещо, което православието не може да ми даде. Молех се усърдно на Бог да ми се разкрие. Казах Му, искам да имам общение с Теб такова, каквото никой не е имал досега. Искам да общувам с Теб лице в лице. Не знам, дали това е възможно, но дори да не е, аз ще го постигна, защото вярвам, че когато човек иска и невъзможното, той го постига. Моля Те и да спасиш душата ми, Господи, аз съм вършила много грехове и съм мръсна, но Ти Си казал в Словото Си, че ако поискаме нещо от Теб, Ти ще го дадеш. След месеци чакане и молитва пристигна отговорът на моите въпроси. Много пъти бях питала Бог каква е точно тази пропаст, която ме дели от Него, какво е това, което не ми достига. И ето как разбрах. Тъкмо тогава започна първата кампания за разпространение на филма “Исус” в първия му вариант. Беше преди 18 години. Понеже този филм е правен по евангелието на Лука, в една хубава книжка с гладки и лъскави корици заедно със снимки от филма бе публикувано и цялото въпросно евангелие. Вътре имаше, обаче, и няколко разяснителни статии. Едната от тях точно описваше как да получим спасение на душата си и да преодолеем пропастта, която ни дели от Бога. Там се обясняваше, че ако концентрираме живота си егоистично около своите желание и цели, като сложим себе си на трона на живота си, ще изгубим спасението си. Трябваше да сложим Бог на трона на живота си и да живеем според Неговото Слово. Той бе дал Своя Син Исус да умре за нас. И Той даде спасението Си даром за нас. Ние не можем да го заслужим с мъртви дела или да го изработим. Всеки един от нас, аз включително, продължава като че ли да върши някакви дела за успокоение на религиозната си съвест, с което като че ли се надява да спечели благоволението на Бога и спасението си. Но това е безсмислено. Много пъти Бог ни показва, че в такива случаи вървим в погрешна посока. Та, за да получим духовно новорождение, с което да станем деца на Бога и да бъдем избавени от властта на Сатана, трябва да изповядаме (най-добре публично) Исус като Господар на живота ни пред свидетели – свидетелите са небесното войнство на Бог, хората и дяволът. Пред всички тях ние декларираме, че изоставяме стария си начин на живот, обръщаме се на сто и осемдесет градуса и започваме нов. Мога от библейска гледна точка да разясня как става това духовно новорождение. Нашият стар вътрешен човек, старото ни греховно аз бива хвърлено в ада, а на мястото му Бог поставя нов дух по образа на Исус. Така че сега Бог гледа на нас така, както гледа на Сина Си. Сега Бог ни е осиновил и Синът Му е първородният син, а ние идваме като Негови деца след Сина Му. Всъщност, главно в евангелските петдесятни църкви на всяка служба бива призив към всички, които не са приели по този начин Исус като Свой Господ и Спасител, да го сторят по този начин. Аз също го направих в такава църква. Бог бе чудесен, благ и много велик и милостив към мен с това, че в момента на новорождението ми ми показа, във видение точно как се извършва то. Бях ходила вече на няколко служби в евангелската църква, но все не чувствах увереност в себе си да изляза отпред, пред всички, за да изповядам Исус като Господ. Просто се притеснявах от хората. Но на четвъртия път една увереност в решението ми да следвам Исус дойде в сърцето ми. Така че при следващия призив да приемем Исус смело излязох отпред. Искаше ми се да плача за греховете си, когато така публично се покайвах от тях. Сълзи и потекоха, но най-важно бе усещането в мен за взето решение, след което вече нямаше връщане назад. Това бе прелом в живота ми. Когато изговарях молитвата за покаяние и обръщение от тъмнината към светлината, видях във видение вътре в себе си една ръка. Тя взе от мен, от вътрешността на сърцето ми стария ми дух и вътрешен човек и ми сложи нов. Старият бе като един изгорял, мръсен парцал, целият в дупки от преживените душевни рани – така го видях. А новият представляваше светлина и огън едновременно. Той бе част от Святия Дух. Така Самият Бог живееше в мен. Много новородени християни не осъзнават каква сила е това. Може би аз също още не съм го осъзнала напълно. Това е все едно да си пълен с такава сила, че да носиш една атомна бомба в себе си, а ти дори да не подозираш, че я носиш. По-нататък ще продължавам да описвам различни моменти от общението си с Нашия Небесин Баща Бога. Мисля, че ще бъде полезно за всички. Това общение е пълно с грешки и провали от моя страна, както е при всеки от нас.