О, горчивата болка и тъга, Която времето някога може да бъде, Когато гордо казвах на Исус – Всичко от мен и нищо от Теб.     Все пак ме намери и аз Го видях – В кърви облян на проклетия кръст ; И моето тъжно сърце каза тихо: Нещо от мен и нещо от Теб.     Ден след ден милостта Му дълбока Изцеляваше, помагаше – пълна, свободна – Свали ме по-ниско, докато шептях: По-малко от мен, повече от Теб.     По-висока и от небесата, По-дълбока от моретата, Твоята, Господи, любов спечели: Всичко от Теб и нищо от мен.