Псалм 109:1-20   Недей мълча, Боже, хвало моя : Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език ; Обиколиха ме тъй също с омраза, И воюват против мене без причина. За отплата на любовта ми те ми станаха противници ; Но аз съм все на молитва. И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми. Господи, постави нечествив човек над него. И противник нека стои отдясно му. Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях. Дните му нека бъдат малко ; Друг нека вземе чина му. Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица, Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб. Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му. Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му. Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им. Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи ; Нека бъдат винаги пред Господа За да се изличи помена им от земята, Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви. Да! Той обичаше да проклина, и проклетията го стигна ; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него. Да : той обичаше проклетията като своя дреха ; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в косите му. Нека му стане като дрехата, с която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва. Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.