Преди 15-17 години една изключително харизматична личност имаше видение ( в духовния смисъл на думата) относно България. Нека ви разкажа какво бе то. Този мъж бе видял в духа себе си стоящ горе, в небето. Защото Новият Завет казва за нас, духовно новородените християни, че сме съвъзкресени с Христос и в момента седим с Него и в Него в небесни места. Та, както стоял така, гледал картата на България. В този момент до него дошло едно копие. Било му наредено да забие копието в картата. Щом го забил, от пробитата от копието цепнатина започнала за извира кръв. Тази кръв заляла цялата страна и започнала даже да капе извън нея. Какво е тълкуванието на всичко това? Тази кръв символизира кръвта на Христос. Това, че цяла България е залята с тази кръв, естествено, говори, че в цялата страна ще се проповядва спасението на Христос и че тя ще откликне на него, ще бъде изкупена. Това би означавало, разбира се, че хората ще се обърнат към Исуса и ще посветят живота си на Него. Това, че кръвта от картата прелива навън означава, че от България ще тръгнат мисии за проповядване на евангелието по други страни, най-вече нашиете съседни. В крайна сметак, по време на ранната църква първите църкви са били на териториите на днешните Гърция и Турция. Нека да превземем сега, в наше време, тези територии за Христа обратно. Видението на същата харизматична личност бе, че до края на 2010 година един милион българи е предадат живота си на Христа. Искам да ви попитам, скъпи християни, искате ли тези пророчества да се сбъднат? Ако да, тогава, остава ви малко време. Хванете роговете на олтара и започнете да използвате всяка минута, за да се молите. Молете се на работното място, молете се нощем, молете се сутрин много рано… Вярвате ли наистнина, че тези пророчества могат да се изпълнят? Искам да ви разкажа нещо. Аз, понеже съм преживяла докосването и присъствието на Бога, мога да вярвам на подобно нещо, защото знам, че Бог е силен да го изпълни. Преди 15-17 години, по време на всяко богослужение, всичко ние, присъстващите на богослужението, чувствахме присъствието на Бога реално и осезаемо. То се проявяваше във вид на особена топлина, която слизаше върху нас,на някакво присъстиве, коеото чувствахме… Като че ли след време това присъствие изчезна. У някои от нас неговото изчезване поражда притеснение и въпроси. Бих искала тук да дам някакво обяснение за това изчезване. Бог се изявява по такъв сетивен начин обикновено в началото на християнския живот, когато сме още духовни бебета и поради това имаме нужда да чувстваме Бога и нещата, свързани с Него, за да вярваме в тях. Но, може би, след време, когато вече сме духовно зрели християни, това няма да ни бъде нужно. Нека приемем нещата така. Искам да акцентирам тук на нуждата от повече, най-вече по-качествена молитва. Моите наблюдения показват, че с течение на времето молитвеният живот на много от нас отслабна, или тръгна по инерция. Това е човешко да стане, но пречи. Трябва да има движение напред или назад, но не и застой. Как да спечелим нацията си за Господа? Не е нужно да правим велики евангелизации. Само тиха, постоянна, целенасочена молитва. Бях чела много интересни неща за молитвените движения в чужбина. В много от църквите има специално обучени "молитвени воини”, ходатаи, които се молят постоянно. Конкретно, вие можете да им позвъните по всяко време, и те ще се молят за вас, ако имате проблем. Това би ви дало усещането, че в бедата си не сте сами, а някой силен човек е до вас и се застъпва за вас. Добро е, нали? Жалко, в България това все още не е разпространена практика. А аз искам да бъдем да такава степен обучени в молитвата, че това да ни стане обикновено ежедневие. Знаете ли, когато за известен период си стоях вкъщи, се молех поне по един кръгъл час дневно. Стигала съм до 5 часа, може би и повече молитва на ден. Правех го целенасочено, чувствах в духа, че нещо се променя. Искам да изясня, че нещата се променят не от количеството молитва, а от самия факт, че го повтаряме редовно всеки ден, дори по малко, то става част от природата ни. Книги за молитвата има основополагащи, но … защо ли на мен все ми се струва, че колкото и обучения да съм минала и книги прочела по въпроса, все нещо липсва… Липсва това, че молитвеният ни живот отдавна се е повлиял от сивото еднообразно ежедневие. Какво ли не бихме дали, за да върнем романтиката на общуването ни с Бога от дните, когато имахме всеки един от нас между себе си и Бога своята “първа любов”. Не забрявяйте, понякога като че ли Бог нарочно се скрива от нас, за да Го търсим още по-ревностно. Във взаимоотношенията ни с Него ще има различни сезони – и зима, и лято… Няма винаги да се еднакво топли и горещи, ще има и по-хладни моменти. Може би ние сме изстинали за Господа – това е вярно. Сивото ежедневие до такава степен ни е завладяло. Нека вземем решение да подновим завета си с Господа, това ще доведе промяната. Ние отново сме поставили своето аз, его, своите проблеми над това напълно да се отречем от себе си, да вдигнем кръста с плана на Бога за нас, и да последваме този план. Този план може да ни създаде куп неудобства – да пътуваме, да спим по хотели, да ядем готова храна по време на пътуванията, но… работата за Бога изисква всякакви жертви. Нека решението ни да бъде да се издигнем на съвсем друго ниво във взаимоотношенията си с Него. И да помним, че всичко е временно тук, на земята, вечното и най-важното е спасението на душите.