Та, започнах с благодарствената служба. Там излезе пред всички една моя духовна сестра от църквата, която говори пред всички, като искаше да благодари за материалното благословение, с което Нашият Създател я бе изненадал, използвайки други хора. Думите й така жегнаха загорелите съвести на някои хора, че словото на тази сестра оказа силно въздействие върху събранията и занапред. Тази сестра напоследък не идваше на събрания, защото имаше тежки семейни проблеми. Двете й дъщери и внучката  й бяха зарязали внезапно Божия път, бяха обърнали гръб и на семействата си, бяха изоставили отговорностите към децата си (едната от тях има три деца) и бяха заживяли един пълен с доста странни приключения живот. Едната дъщеря бе станала проститутка. Другата вършеше други неща, за които по-добре да не споменавам. Така възрастната им майка, вече пенсионер, бе принудена да се грижи за всичките си купчина внучета, които не можеше да изхрани.

Всичко започва с това, че Бог ни е заръчал да се обичаме един друг. И по тази любов ще си проличи и дали сме вярващи, независимо към каква религия принадлежим. Тази сестра даде пример за това, как нейната любов към няколко съвсем млади хора от църквата, които биха могли на възраст да й бъдат деца, даде възможност на тия млади хора да й върнат хилядократно любовта по други начини. Тия млади хора, обаче, въпреки, че бяха изцяло отдадени на вярата си и възпитани в нея от деца, бяха често преди поругавани в църквата от нейни лидери. Бяха наричани ненормални, шизофреници, мързеливци, безотговорни. Да, но тези млади хора, макар  че стояха години наред далеч от църквата, бяха запазили в сексуално отношение чистотата си, бяха останали недокоснати от света. А най-чистият е и най-силен. Много е важно, обаче, да носиш вярата във възпитанието и в духа си още от предците си, както тези млади хора. Самият апостол Павел говори за това в посланието си към Тимотей. За Тимотей той казва, че е наследил вярата си именно от предишните поколения. Това е много силно и става част от природата на човека.

Възрастната жена, която даваше свидетелството в църквата за помощта на тези млади хора към нея, разказа подробно как в най-тежките за нея моменти тези хора са й носили цели торби с храна, за да й помагат в нуждата й от оцеляване. Носили й бидони с минерална вода, чували с картофи. Продължавали да носят и до ден днешен.

Трябва да бъдем много чувствителни към подобни млади хора. Да, те не са били в състояние дълго време да работят, защото са били наранени в много ранна възраст от някого. Я някой член на семейството им е внушавал, че са нищожества, я са били подложени на сексуално насилие.. Всичко това е много страшно. Но Бог направи с техния живот такова чудо, че сега те преуспяват в професиите си, благословени са с хубава работа и доста пари така, че могат да благославят и другите нуждаещи се. Нещо повече. Сестрата от църквата споменава, как единият от тези млади хора даже я попитал, дали е нужно да върне в църквата десятъците си за години назад, които били по някаква причина останали неизплатени. Тя в отговор го посъветвала да постъпи според сърцето си.

Нека да бъдем по-чувствителни към такива млади хора, съветва тя. Нужно ли е било така в самата църква да ги нараняват хора, които при това заемат лидерски позиции. Можеш ли ти да бъдеш лидер, ако първо не си изцелил от сърцето си твоите болки и комплекси от старото си аз?! Можеш ли ти да бъдеш лидер, ако целта ти всъщност е само щестлавието от това, че така ще имаш уважението на хората?! Можеш ли да бъдеш лидер, ако не си готов да служиш на другите?! Щом твоят собствен живот е пълна каша, тогава как ти ще водиш другите?!

Преди години имаше в България един мисионер, чието библейско училище подготви именно такива лидери, които като че ли нямаха уважение към църквата  като едно цяло тяло и затова предизвикваха разцепления навсякъде. Този мисионер бе Кийт де Майо. Виждайки тези недобри плодове от всичко това, някои пастори забраниха на членовете на църквите си да се учат в това училище.

Всеки един от нас, обърне ли се назад или вгледа ли се в себе си, може да види в себе си още неща, които подлежат на изчистване. Трябва ли тогава да сочи другите с пръст?

Тези млади хора проявяват милосърдие не само към гореспоменатата възрастна жена. Те помагат на десетки хора, макар че понякога заплатите им са ниски и логично нямат възможност да помогнат. Значи, важно е преди всичко желанието да помогнеш.

Съществува една жена с нещастен живот. В първата половина на живота си тя живее доста охолен начин на живот. Мъжът й и девер й имат коли, добре са материално и тя почти не усеща как минава животът. Сега обаче тя е сама с две деца, едното от които е родено увредено и никога няма да може да се оправя само в живота. Жената е принудена да се оправя сама, като работи извънредно. Младите хора, споменати по-горе, помагат и на нея. Носят й храна, бидони с вода, напоследък намират начин да я благословят и с други скъпи подаръци, които иначе тя няма как и да си помисли да си позволи.

Живее в краен квартал много красива жена. Сега тя също има нужда от помощ и се намира пак един от тези млади хора да й помогне. Жената е изоставена от семейството си, отглежда детето си сама, макар че е без работа. Мечтае да учи за медицинска сестра. Това е професията, която харесва от години.