Мартин страда от депресия. Църковното общество, в което той проповядва, преминава през агонизиращи разцепления. Единственото му дете скоро е загубило една скъпо струваща битка с рака. Много стресове и колебания разстройват брака на Мартин. Жена му обвинява него за техните беди. Мартин не може да понесе повече болка. Той се чувства изцеден и парализиран, не в състояние да даде нищо повече. Той иска да спре християнската си работа, за изостави брака си, да намери нов живот. Той вече се чувства привлечен от друга жена, която му изглежда като ангел от небето, който е изпратен да му съчувства. Той казва на другите лидери за плана си да напусне. Но, знаейки битките му, те се молят твърдо и упорито.

Старейшините деликатно напомнят на Мартин, че неговите чувства не са Бог. Той се сблъсква с един прост избор – дали да следва чувствата на сърцето си, или да следва Божията воля. Бог очевидно би искал Мартин да продължи да служи като християнин. Бог ясно казва да останем верни на брака от младостта си. Като Йов и като Исус в Гетсиманската градина Мартин трябва да направи това, което знае, че е правилно, даже когато неговите емоции плачат в протест и бъркотия. Мартин помни, че любовта агапе е обмислен акт на волята, който избира Божия път над нечии лични желания. Ако той има енергията да избере грешното, той има и енергията да избере правилното.

Един старейшина съветва Мартин: „Ти можеш да контролираш действието си, даже когато изглежда невъзможно да контролираш какво чувстваш. Извърши правилното действие сега, и правилните чувства ще се появят по-късно”. Мартин избира да обича съпругата си. Вместо да мисли върху своите непосрещнати нужди и болки, той вторачва вниманието си към нейните нужди. Вместо да реагира на нейния критицизъм, той избира да се отнася към нея мило. Вместо да живее в провалите си, той ги оставя да отворят врата за може да помогне на други страдащи. Постепенно Бог изцелява раните му. Мартин израства по-силен от своите битки.