По-детайлна информация за гностицизма има от втори и трети век след н.е. Гностическите писания са свързани с археологически открития, например Наг Хамади в Египет. Християните, които опонираха на гностиците през това време включваха Иреней (Против ересите), Иполит и Епифаний.
Макар че гностиците имат широка гама от вярвания, те изповядват определена философия, неречена "дуализъм", базирана на едновременно гръцки източни вярвания. Накратко, дуализмът третира духа и тялото като противоположности. Дуализмът винаги вижда духа като добър, а тялото като лошо. Гностиците не могат да приемат, че Бог стана плът (Йоан 1:1, 14), затова доброто тук се сля със злото. Те намират разнообразни начини да обяснят божествеността на Исус или пък Неговото човешко естество. Те също обясняват факта, че Бог (Добрият Дух) е създал света (злото нещо). Като отхвърлят старозаветното описание за създаването на света, те са създали митове относно един отдалечен Бог, който е създал по-малки богове, които пък от своя страна на създали по-низши богове и т.н. (Те са нарекли тези богове "сили", цялата колекция от богове "плерома" или "пълнота"). Най-низшите богове случайно правят грешките, в които всички ние живеем : физическия свят и материалния свят. Само малко човешки същества - самите гностици - имат достатъчно чист дух, за да разгадаят духовните "мистерии". Те харесвали термини като "мъдрост" и "знание". Думата "гностик" идва от гръцката дума "гнозис", която означава "знание". Гностиците, разбира се, още имали проблема да се справят със земните си тела. Някои, наречени аскети, се опитвали да контролират плътта си чрез трудни правила. Други вярвали, че плътта била прекалено зла, за да бъде контролирана така че те се отдавали спокойно на пиянство и неморалност, въпреки, че твърдяли, че познават Бога чрез умовете си.
Ако познавате Новия Завет, вие осъзнавате, че апостолите е трябвало да се справят със същите учения. Първото Послание на Йоан, например, оборва грешното схващане за това, че можем да познаваме Бога, докато в същото време живеем в грях (1 Йоан 2:4,3:6,4:7-8). Корените на гностицизма били вече поникнали и се опитвали да променят вида на църквата. Дуализмът бил вече популярен. Хората винаги се опитват да набутат техните любими идеи и митове в християнството. Тези, които искали строги правила, намерили достатъчно такива да вземат от закона на Моисей. Тези, които искали да си живеят диво се опитали да "преобърнат благодатта на нашия Бог в повод за неморалност" (Юда 1:4).
В Ефес, Тимотей трябвало да се бори срещу това, което е "погрешно наречено знание (gnosis) (1 Тимот. 6:20). Той се борел здраво срещу митовете (1 Тимот. 1:4, 4:7,2Тимот. 4:4, Тит 1:14), срещу родословията (1 Тимот. 1:4 , Тит 3:9), срещу юдейските и аскетични правила (1 Тимот. 1:7-10; 4:3), и против учителите, които са отхвърлили възкресението в плът (2 Тимот. 2:18, 1 Кор. 15:12). Колос преживял проблеми относно аскетичните правила, относно "властите и началствата" , и почитането на ангели (Кол. 2:8-23). Павел издигал Христос като глава, която е над всяка духовна власт (Еф. 1:21;6:12). Той коригирал погрешните схващания, които правели Исуса по-низшестоящ от "пълнотата" (плеромата) на Бога (Колос.2:9). Писмата на Павел обяснявали истинното значение на думи като мъдрост, знание и мистерия. Вижте Колос. 2:2-3 за пример. Писанията на Йоан защитавали истината, че Христос е дошъл в плът (Йоан 1:1,14; 1 Йоан 4:2-3; 2 Йоан 1:7).
Гностицизмът като религия, която систематично е правила опити да надвие християнството, сега вече е изчезнала. Все пак разни секти се опитват да възкресят гностическите ереси относно природата на Бога, на Христа, на човека. Дуализмът продължава да силно влияние върху света. Някои, наричащи себе си християни, все още отричат пълната божественост на Христа. Те се опитват да пренапишат Светото Писание, за да направят Исус "бог", а също и създадено от плът творение. Те се опитват да обяснят възкресението му в плът. И друг пример, много хора чувстват, че християнската вяра е нещо, което е предмет само на чувствата или сърцето. Те смятат, че тялото няма или има малка част в общуването с Христа. Те отричат водното кръщение, защото не било близко до ума защо трябва тялото да се потопява във вода. Вместо да наблягат на вярата, много хора предпочитат да се уповават на това, което знаят от личен опит, вместо да се уповават на Христа, Който открива Себе Си в Писанията. Поученията на апостолите означават малко за хора, които искат да следват собствените си желания и чувства. Мнозина все още използват благодатта като извинение за непокорството си и неморалността си. Други все още мислят, че строгите правила разрешават проблемите на човешкия грях. Въпреки, че гностицизмът си е отишъл, старите схващания за света си остават все така силни, както винаги са били. Това е причината, поради която, повече от всякога, трябва да внимаваме върху Посланието към Ефесяните.