Мартин страда от депресия. Църквата, в която той проповядва, се е съсипала чрез агония. Единственото му дете скоро загуби една скъпо струваща битка с рака. Много стресове и съмнения разстройват брака на Мартин. Съпругата му обвинява него за своите проблеми. Мартин не може да понесе повече болка. Той се чувства изцеден и неспособен да даде нищо повече. Той иска да се откаже от християнската работа, да изостави брака си и да намери друг живот. Той почти се чувства привлечен от една жена, която му изглежда като ангел от небето, изпратен да му съчувства и да го успокоява. Той казва на другите лидери за плана си да напусне. Но те, понеже знаят неговите борби, се молят много.
Старейшините деликатно напомнят на Мартин, че емоциите не са Бог. Той се изправя пред един прост избор : да следва чувствата на сърцето си, или да следва Божията воля. Бог иска от него той да продължи да служи като християнин. Бог в Словото Си ясно му казва да остане верен на брака от младостта си - Малахия 2:14-16, Матей 19:9. Като Йов и като Исус в Гетсиманската градина, Мартин трябва да извърши това, което е правилно, въпреки, че емоциите му крещят от протест. Мартин помни, че любовта агапе представлява да ограничиш свободата на волята, която избира Божия път над нечии собствени желания. Ако той имаше енергията да избере грешното решение, значи имаше енергията да избере и правилното.
Един старейшина съветва Мартин : "Ти можеш да контролираш как постъпваш, макар че не можеш да контролираш какво чувстваш. Постъпи по правилния начин сега, и правилните чувства ще се появят, ще израстат по-късно". Мартин избира да обича жена си. Вместо да се върти около своите собствени непосрещнати нужди, той посреща нейните нужди. Вместо да реагира на критичността й, той избира да се отнася към нея внимателно. Вместо да си живее в своите загуби, той ги оставя да се отворят към други страдащи хора - 2 Коринтяни 1:4. Бог изцелява раните му. Мартин излиза духовно по-силен чрез тези битки - 1 Петрово 1:6-7, Яков 1:2-4.