Поклонник игумен Даниил :: На 20 май се проведе преломна конференция на евангелските църкви

Скъпи братя и сестри, още когато научих за конференцията в Самоков, почувствах без съмнение, че трябва да бъда там. В момента съм без работа, но намерих начин да се сдобия с 20 лева, за да мога да присъствам. Пътувах с автобуса, и за мен това беше прекрасно време, прекарано в общуване с любимите братя и сестри. Когато пристигнахме в спортната зала в Самоков и богослужението траеше - от много години не съм чувствала присъствието на Святия Дух толкова силно. С такава тежест го усещах върху мен, че просто можех да падна. Чрез думите на пастор Павел Бог ми проговори лично - пасторът каза, не бива нито един от вас да си тръгва от тук, без да си е изяснил, какво ще бъде служението му към Бога и участието му в Божието дело. По принцип, когато съм в църква, често се случва да не искам да стана права, за да пея. Често нямам желание за това. Но явно силното присъствие на Духа залата ме накара да правя обратното. Смешно е, обикновено в църква всички са прави, а аз апатична и седнала, сега беше точно обратното.Всички седяха на моменти, а само аз пеех с издигнати ръце. Почувствах се много обидена, когато повечето присъстващи проявиха неуважение към младежите и техните лидери с това, че излязоха и опразниха залата, когато младежкото служение започна. Моля, друг път да не им се казва, че това служение е само за младежи, за да не може това да ги стимулира да си ходят. Стана ми неприятно, като гледах, как всички се насочиха към колите си и след малко колите тръгнаха и паркингът се изпразни...По принцип не харесвам проповедите на някои младежки лидери. Но тази беше различна и силно ме докосна. Илиан - Джан попита, какво ще дадеш на Бог, както Моисей Му е дал това, което има в момента - жезъла, тоягата си, ти какво ще Му дадеш?! Внимателно помислих какво бих могла да Му дам.Всичко бих Му дала. Аз имам много таланти, знания, които бих дала. Бих дала времето си, сърцето си.
Нека следващия път освен младежко, има и женско служение - нас, жените то ни докосва повече, отколкото обикновените служби.
Останах ужасена, обаче, от поведението на хората в залата. Зад гърба ми седяха християнски семейства и групи, които постоянно бъбреха помежду си и с това ми пречеха да слушам. По едно време започнаха да се хранят и да разливат по земята напитки и трохи. Много деца тичаха из залата и коридорите без никакъв родителски контрол. Значи , нещо у нас куца.Аз самата още не знам какво е - липсата на дисциплина е само едното, а то е и най-важното. Как ще се борим против дявола и ще бъдем воини в Божията армия, щом като дисциплина нямаме?
Благодаря на Бога, едно от най-големите благословения, които Бог ми даде тук е запознанството с нови хора и общението с тях. От тях научих много нови неща.Обичам ви и вярвам, че ще присъствам и на всички следващи такива конференции.

Нагоре

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
Днес си говорихме с един колега

Следващ постинг

Предишен постинг

Земетресението на 22 май от библейска гледна точка

Как един мюсюлманин повярвал в Исус

Коментари

Няма коментари

Търсене