Първа част

Предговор

За пръв път срещнах Рийс Хауелс през 1928 г. През следващите години много пъти съм имал близко общение с него. Винаги съм се питал защо ми се дава тази привилегия и съм мислил колко бих желал да изложа в печатна форма това свидетелство, тази светлина, която Господ е открил на Своя слуга, тези чудни контакти на Духа в неговия живот. Сега ми се струва, че всичко е било подготовка за това, което щеше да стане - Самуил Хауелс, единственият син на Рийс Хауелс, и госпожа Елизабет Хауелс, ми оказаха голяма чест, като ме помолиха да напиша биографията му. Дано Бог срещне мнозина, когато четат тази книга, тъй както Той е срещнал автора в написването й.

Норман Гръб


Ранни години

Рийс Хауелс е роден на 10 октомври 1879 г, шестият в семейство с единадесет деца. Малката им къщичка, измазана с вар, още стои на улица Ландило в село Бринаман, Южен Уелс, където Тома и Маргарита Хауелс отглеждат своите три момичета и осем момчета. Чудно, как е могла тази къщичка да ги побере!

Първите години на семейството са много трудни. Бащата на Рийс работи в железодобивна фабрика, а след това в мина за въглища. Неговата заплата - единствения доход на семейството - е 2 шилинга и 3 пенса на ден, а по време на стачка не получава нищо. По-късно той отваря в селото едно магазинче за продажба и поправка на обувки. Животът им става по-лек едва когато по-големите деца напускат училище и отиват да работят. Но те са едно щастливо семейство, защото благочестието и любовта преобладават в този дом. Едно от най-дълбоките впечатления в живота на младия Рийс е майчината му любов, особено когато наблюдава нейните непрестанни грижи за трите по-малки деца, които по-късно са им отнети.

Единственото си образование децата получават в селското училище. По това време се счита, след 13 годишна възраст децата могат да работят. Повечето от децата започват работа в местната тенекеджийска фабрика в долината край селото. Когато Рийс е само на 12 години и носи храна на братята си във фабриката, управителят го пита дали не би искал да поработи малко. Нямало да го записва в списъка на работниците, но щял да му плаща на името на брат му Моисей. Така на 12 години Рийс приключва с училището и следващите десет години прекарва в тенекеджийската фабрика. Той се оказва добър работник. Работата му налага да работи дванадесет часа на ден - става в шест сутринта и в шест вечерта се прибира у дома.

Най-очебийно, обаче, още в ранните години на Рийс, е неговото съзнание за Бога. Като че ли едно невидимо Присъствие го осенява още от рождението му. Онзи, Който отдели Павла още от майчината утроба, призовава и Рийс чрез Своята благодат. В това отношение дядото и бабата на Рийс имат най-силно влияние върху неговите първи години. Техният дом също е една малка варосана къщичка в планината, наречена Пентуин. "Да прекрачиш прага й" - казва по-късно Рийс - "значеше да минеш от земята в небето". Те приемат Христа по време на съживлението през 1859 г. Рийс винаги смята, че тяхното благословение е върху него.

Бащата на семейството е мъдър човек, който отглежда децата си с разкази от Библията. Рийс е много възхитен от хора като Йосиф и Давид, които са служили на Бога със страх още от младини. Най-ранните спомени на Рийс са от тези вечерни четения - историята за Спасителя, Неговото раждане, живот и смърт заема първо място над всичко друго и това го пази да не си служи с името Му напразно или да греши против Него.

Обикновените светски удоволствия не го привличат. Готов е да извърви много мили, за да чуе някой проповедник и да се намери под Божието влияние, но не и за да слуша концерт. Само веднъж присъства на мач. Когато тълпата вика и крещи около него, той разбира, че мястото му не е там, и се заклева никога вече да не стъпи на мач. И наистина, никога не отива.

Апостол Павел заявява, че е служил на Бога както бащите му, с чиста съвест. Рийс изглежда е друг такъв пример. По-късно той казва: "Не се увлякох в греха. Винаги имаше нещо, което ме спираше. Някои хора изглежда са много по-чувствителни към греха, отколкото други, даже преди новорождението си. Веднъж опетних съвестта си, когато баща ми ме изпрати да занеса обувките на един клиент. Аз му поисках 1 шилинг и 10 пенса, а цената беше 1 шилинг и 9 пенса, и похарчих 1 пени за ябълки. Въпреки, че изповядах греха си на баща ми, никога не съм го забравил - особено когато видя ябълки! Понеже това беше страшно изобличение за мен, аз бях предпазен от по-големи грехове."

На 13-годишна възраст Рийс става член на църквата и решава, според светлината, която има, "да живее съгласно учението на Спасителя". Тази мисъл му се втълпява от четене на книгата "По Неговите стъпки" от Шелдън.

Приятелството с други младежи във фабриката изобщо не променя неговите вкусове. Големият град Суонси се намира само на около 20 мили. Но той казва: "Градският повърхностен живот никога не ме привличаше. Театърът не ме изкушаваше - не обичах тези места. Чувствах се у дома си, когато бях на молитвено събрание и в църквата. Природата - хълмовете, долините и потоците ме привличаха. Неделя сутрин беше най-чудното време за мен - тишината, мълчанието в природата. Чувствах, че мога да срещна Бога всяка вечер, защото животът ми беше чист и в Уелс имаше стотици хора, които живееха като мен".


Две изненади

До момента, в който Рийс навършва 22 години, не се случва нищо, което да промени тихия живот в дома. Той изглежда добре, широкоплещест е, с широко чело, което понякога се среща между хората в Уелс, и чудни очи - кристално ясни и проницателни, очи на пророк. Под тихата външност обаче се крие една силна амбиция. Той иска да види света, да печели пари, и Америка го привлича.

Няколко младежи от селото отиват в Щатите и пращат бляскави известия за парите, които печелят. За един ден те взимат толкова, колкото биха взели за една седмица в Южен Уелс. Когато Рийс чува това, решава, че нищо не може да го спре - дори и любовта към дома. Той пресмята загубата и печалбата, и Америка спечелва. Братята му учат с цел да имат професия, а той е решил да печели пари и рано да се пенсионира. Негов братовчед - Еван Луис - е емигрирал и работи в Нюкясъл край Питсбург - в района на стоманата, и Рийс отива при него, като намира работа в една тенекеджийска фабрика.

Когато напуска родината си, Рийс продължава да живее същия живот на вяра в Америка. Той става член на една църква и никога не пропуска молитвено събрание. Само веднъж почти се подава на изкушението на светските удоволствия, когато един приятел го кани да отидат на боксов мач. Несъмнено предишният интерес към бокса го привлича. Обаче въздържащата ръка е върху него. Той казва на приятеля си, че няма да го придружи даже за милиони.

Първото въздействие от страна на Бога е чрез неговия братовчед - Еван Луис. Една вечер той е изненадан, че братовчед му го пита "новороден ли си?" Рийс никога не е чувал този израз. Това го накърнява и той се защитава: "Какво искаш да кажеш? Моят живот не е по-лош от твоя". "Това не е въпросът. По-скоро: знаеш ли, дали си спасен?" "Аз съм християнин и това е достатъчно". Но, въпреки всичко спокойствието му е нарушено. Братовчед му е непоколебим и не го оставя, но като че ли винаги завършва с неуспех. Един ден Рийс наистина е засегнат. Братовчед му разправя, че когато сестра му умирала, му говорила за нуждата му от Спасителя и докато тя говорела, той "видял Голгота". Рийс пак не разбира какво иска да каже братовчед му, но инстинктивно чувства, че се намира на свято място и като че ли някакъв глас го предупреждава повече да не спори. Въздействието е толкова силно, че той решава да напусне и да търси работа другаде, да не би "да се докосне до забраненото нещо".

Той се премества на около 100 мили в Мартин Фери, но когато братовчед му го изпраща на гарата, последните му думи го засягат дълбоко. "Само да беше новороден, нямаше да ми е мъчно, че напускаш, но се безпокоя, като те гледам, че заминаваш без да си се примирил с Бога". Рийс не може да забрави тези думи. Добрият Пастир го търси, върви след него търпеливо. Неговото религиозно самодоволство е разбито. Той няма дълбоко убеждение за грях, но знае, че същества пропаст между него и Бога и е дълбоко загрижен за вечната си съдба, повече отколкото за другите неща в този живот.


Среща с Възкръсналия Господ

Това, върху което Рийс започва да размишлява на теория, скоро става действителност. Внезапно се разболява от тиф. Това винаги е била опасна болест, но в онези дни често е фатална и скоро той застава пред лицето на смъртта. С тази горчива опитност той се намира сам в квартирата си и далеч от дома. Тук пак се вижда Божият пръст, както казва той по-късно: "За пръв път почувствах страх, виждайки, че трябва да напусна света и да вляза в непознат свят; усетих болките на смъртта така, както никога не съм чувствал по-рано. Благодаря на Бога, че родителите ми не бяха при мен да отнемат страха ми. Благодаря на Бога, че човешко съчувствие не ме заслепи за вечността, защото можеш да живееш сред тълпата, но ти срещаш Бога и вечността сам."

Той извиква към Бога да не го оставя да умре. Удоволствието, което досега е изпитвал да печели пари, да пътува и се разхожда, е забравено и той умолява Бога да му даде вечен живот. "Дай ми още една възможност", вика той, "и аз ще Ти дам живота си". В този вик има обрек. Бог се е погрижил за това преди да отговори, но даже когато вика към Него, Рийс знае в сърцето си, че няма да умре. От този момент здравето му започва да се подобрява, и той става нов човек. "Когато виждах, че губя всичко и отивам във вечната тъмнина, аз усетих за пръв път истинския живот", казва той. "Виждах как светът ме влече към една погиваща вечност и знаех, че дължа всичко на Бога, Който ме избави". От тогава нататък той никога не гледа на вечността лекомислено, защото се е срещнал лице с лице с пъкъла - една вечна раздяла с Бога.

След като оздравява, сериозността на неотдавнашната опитност го кара да обмисли своето състояние с обновена ревност. През тези месеци той отива до Кинелсвил - Пенсилвания. Не след дълго Рийс среща един обърнал се към Христа евреин - Морис Рубен от Питсбург, който идва да проповядва. Първата вечер, когато отива да го слуша, Рубен говори за покаянието си и как Святият Дух му е открил Голгота. "Много пъти преди това бях чувал да се проповядва за Голгота, и вярвах", казва Рийс, "но никога не бях видял Голгота, както тази вечер". Той е върнат обратно към въпроса, който го е учудил в свидетелството на братовчед му.

Морис Рубен разказва, че произхожда от богато семейство, имал е всичко най-хубаво, което светът може да му даде, и е печелел пари. Бил е директор на един от най-големите магазини в Питсбург. Обаче животът на един от неговите клиенти го поставял много пъти в дълбоко изобличение, докато един ден той му казва: "Трябва да сте се родили под щастлива звезда". "Да", отговаря клиентът, "във второто рождение. Приех Господа Исуса Христа и бях роден от Бога. В първото си рождение не бях по-щастлив от вас!"

Рубен бил толкова смутен от това свидетелство, че си купил Нов Завет и бил засегнат от факта, че всички, които са следвали Исуса Христа, са евреи: Йоан Кръстител сочел към Него като Божия Агнец; Петър, Яков и Йоан - главните ученици - също; на един евреин Спасителят е казал: "На тази скала ще основа Моята църква". Тогава Рубен прочел историята за богатия младеж. Това бил вълнуващ момент - един богат евреин през 20-ти век да чете, дълбоко засегнат, как Исус се е отнесъл към богатия евреин от първия век... Рубен схванал, че Исус е казал на богатия младеж да продаде всичко, за да наследи вечен живот. А как би могъл той да наследи същия дар, ако не при същите условия? Това е най-голямото изпитание. Той разбирал, че ако стане ученик на Христа, трябва да изгуби всичко. Но не можел вече да се върне назад. Той разбрал, че трябва да последва Христа. Когато Рубен изговаря тези думи, те проехтяват в сърцето на Рийс; вече е късно за него да се върне назад.

Рубен посрещнал изпитанието честно и открито и пресметнал какво ще му струва. Може би жена му ще го напусне, брат му ще го изгони от фирмата, и нито един евреин няма да ги последва. Но той бил решил, дори ако изгуби всичко, да не се връща назад. Един ден, отивайки на работа, Рубен чува глас, който му повтаря думите от Йоана 14:6: "Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не отива при Отца освен чрез Мене". Той бил озарен от тази истина - приел Христа и в същия момент влязъл в новия живот. Той споделя това на братята си и на други хора. Съгласно бащиното му завещание, той трябвало да се лиши от всяка стотинка ако промени религията си, но братята му предложили 70,000 долара - неговия дял в търговията - ако напусне и отиде да живее на другия край на щатите - в Монтана. Но Рубен отговаря: "Получих светлина в Питсбург и в Питсбург ще свидетелствам".

Същата събота, късно вечерта, детективи пристигнали и го отвели в полицията. Следващият понеделник двама доктори посетили килията му и го питали за гласа, който бил чул. "Дали се съмняват в моето умствено състояние?" помислил си той. Два часа по-късно дошли от лудницата и го завели в една стая, където имало 29 човека умопобъркани. В това горчиво състояние той бил сломен. Той понесъл ареста, но това му изглеждало повече, отколкото можел да понесе. Паднал на колене до леглото си и излял в молитва сърцето си пред Господа. Не си спомня колко време е бил така, но му се сторило, че се губи и пред него се появило видение на Голгота. Той бил свидетел на всеки етап от разпятието. Забравил собствените си страдания, гледайки страданията на Спасителя, и като наблюдавал кръста, Господ му казал: "Трябва ли Сам да нося кръста и целият свят да върви без него?" Със съкрушено сърце Рубен отговаря: "Не, има кръст за всеки човек, и за мен има кръст". От този час той става нов човек. Вместо да се окайва, че се намира в лудница, започва да се моли за другите 29 души и на Спасителя той казал: "Нека страдам за Теб. Каквото и да допуснеш в живота ми, никога няма да се оплаквам".

Две седмици по-късно, братът на Рубен дошъл да го види и го порицал за глупостта му да се намери на такова място. "3ащо не се вразумиш?" - казал той. "Излез от тук и върви в Монтана". "Това предложение още ли е валидно? Тогава не е физическото ми състояние, а нещо друго, което ме държи тук", казал Рубен с всичката острота на своя логичен ум. Някои приятели - вярващи, с които бил в контакт, направили постъпки да бъде освободен. След шест седмици неговото освобождение било осигурено. Стигнало се до съдебен процес. Съдията повикал доктора и питал защо този човек е обявен за луд. "Защото чува глас", казал докторът. "Апостол Павел не е ли чул глас?" - отвръща съдията, който бил вярващ. "Това е позор за американското знаме". И той казал на Рубен да даде под съд всички, които са замесени в това дело. "Няма никого да дам под съд", отговаря Рубен, "ще направя едно нещо - ще се моля за тях". Той прекосил залата и поискал да се ръкува с брат си, но той му обърнал гръб. Отишъл при жена си и тя направила същото. Но каква победа имал в душата си!

Взел под наем една малка стая в Чикаго, където живял сам с Господа и придобил много хора за Христа, въпреки, че през тези две години едва ли някога е бил задоволен с храна. Една година по-късно жена му отишла да го чуе в едно събрание на открито и се покаяла. За пръв път той видял малкото си момченце, което било родено, след като жена му го напуснала. Тя била готова да се прибере при него, ако би работил, както другите християни. Много му било мъчно за малкото момченце и като че ли това изпитание било още по-голямо от първото. Нейната молба изглеждала разумна, но той знаел, че Бог го е повикал от света за живот на вяра. Той се молил на Бога, но единственият отговор, който получил, бил: "обратно в Египет?" Това било достатъчно и отново Рубен прегърнал кръста. Той отишъл да изпрати жена си и детето си. Това било едно голямо изпитание, но когато влакът излязъл от гарата, като че ли Бог изпълнил душата му с небесна радост. Следващите три години не видял жена си. Тогава, на едно друго събрание на открито, тя също имала откровение за кръста и свидетелствала, че докато по-рано като вярваща не желаела да споделя посветения живот на своя съпруг за Божия слава, сега била готова да проси хляба си от врата на врата. Те заживели отново заедно и тя станала чудна съработничка на своя съпруг в служението му.

Какво става след това в малката методистка църква, в която проповядва Рубен, виждаме от думите на Рийс Хауелс: "Докато Морис Рубен разкриваше тези святи картини пред нас, аз също видях кръста. Струваше ми се, че прекарах цели години при нозете на Спасителя и плаках дълго време. Чувствах се, като че ли е умрял само за мен. Бях живял с чувството на страх от смъртта и сега виждах, че Той е взел върху Себе Си моята смърт. Родителите ми ме обичаха много и за мен нямаше други хора като тях, но те никога не са понесли смърт за мен. Но Той пострада. Неговата любов за мен, сравнена с тяхната, беше толкова голяма, колкото е високо небето от земята, и Той спечели моята любов. Той ме сломи и аз целият се предадох на Него."

Рийс винаги говори за своето духовно рождение като за най-забележителния ден в живота си. Това е денят, който слага край на неговото пребиваване в Америка. Той никога не забравя, че това е станало в САЩ и че чрез един евреин е намерил Спасителя. Рийс се чувства задължен към Божия избран народ, на когото по-късно ще се отплати. Но сега той чувства, че първото му свидетелство трябва да бъде към неговите хора, които са го възпитали в Божиите истини. Мисълта да се завърне у дома за няколко дена добива определена форма и поражда силно изкушение - слабост, която е имал в миналото - любов към парите. Директорът на завода, където работи, има високо мнение за него и му предлага работа за 2 лири и 10 шилинга на ден - хубава заплата даже и за Америка тогава! Но това би изисквало голяма част от времето му. Той казва на приятеля си, че ще напусне колкото е възможно по-скоро, "защото директорът ме изкушава, а аз казах на Господа, че никога няма да живея за пари". Новият живот бързо избутва стария. Както Рийс казва, той е отишъл да види света, но му се е открила най-голямата гледка на света - Голгота!


Съживлението в Уелс

Завръщането на Рийс Хауелс в Уелс става в една стратегическа година. Това е 1904 година, времето на голямото съживление. Неговата собствена неотдавнашна опитност тъкмо го е подготвила да вземе участие в него. За кратко време цялата страна е възпламенена. Всяка църква е раздвижена до дъно. Силни мъже плачат със сълзи на разкаяние и жените са раздвижени от нов плам. Хората са завладяни от Святия Дух, както в деня на петдесятницата, и ги мислят за пияни. В службите има молитви, пеене и свидетелстване. Това е едно съживление на църквата, което обръща християните навсякъде в свидетели: "Защото ние не можем да не говорим това, що сме видели и чули" (Деяния 4:20).

Под влиянието на Святия Дух има една непреодолима сила! Най-слабите често са облечени с величие, което е неописуемо и техните думи са с помазание, когато показват как Спасителят "е бил предаден за прегрешенията ни и възкресен за оправданието ни". Цели събрания са съкрушени и хора плачат с агония в душата: "Какво да сторим, за да се спасим?" Множествата изпитват силата на Исусовата кръв да очиства от всеки грях.

Но истинският проблем възниква с напредването на съживлението, когато хиляди са прибавени към църквите. Има повече родени деца, отколкото са гледачките, които да се грижат за тях. Утвърждаването на новородените става най-голямата нужда, която ако не е задоволена става най-опасната слабост на съживлението. Със спадането на ентусиазма става ясно, че има мнозина, които се подават повече на чувствата си и още не са се научили да основат здраво своята вяра върху Божието слово. Дяволът се възползва от това, някои охладняват и стават безразлични, и тогава духовната борба започва. Такива като Рийс Хауелс, макар и млади в Духа, но по-утвърдени, отколкото новородените в съживлението, трябва да бъдат посредници и учители, да поемат грижата за новородените бебета, да се молят с тях и да ги направляват. Но тези посредници скоро започват да откриват колко мощен е врагът на душите им и че една борба, не срещу плът и кръв, но срещу началствата на тъмнината в този свят, не може да бъде водена с плътски оръжия. Те се нуждаят от това, което самите те още не са получили: обличането със Святия Дух за служение. Рийс Хауелс по-късно казва: "Застъпничеството на Святия Дух за светиите в сегашния грешен свят трябва да бъде извършено чрез вярващи, изпълнени със Святия Дух" (Рим. 8:26).

Това именно ги кара да почувстват своята нужда от пълнотата на Духа. Нищо не липсва в радостта и удовлетворението, което Рийс намира в Спасителя за своя личен живот, но той не познава тайната на силата за служение. "Мнозина упрекваха младите обръщенци в отстъпление", казва той, "но ние обвинявахме себе си, защото не бяхме в състояние да се молим за тях до победа. О, каква трагедия е да бъдеш безпомощен срещу неприятеля, когато той пресява младите новородени като жито! В Исая 59 глава четем как Бог видя, че нямаше човек, и се почуди, че нямаше посредник, и това беше нашето положение. Мнозина от нас чувстваха нуждата да бъдат "облечени със сила отгоре". Бяхме в същото положение като тези ученици, на които Господ каза да чакат, докато бъдат облечени. Писанието продължава като казва, че "те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост". Те имаха радостта преди да имат силата, така че радостта не е доказателство за това обличане със Святия Дух. Ние имахме същата радост в съживлението, в познаването на възкръсналия Христос и в сигурността на вечния живот - неизказана радост - но в същото време чувствахме липсата на сила за служение".


Святият Дух взема властта

След завръщането си от Америка, Рийс се установява отново в старата семейна къща, където получава радушен прием. Вместо обаче да се завърне към фабриката, както някои от неговите братя, той намира работа в една съседна мина, на около миля в долината, и копае под земята каменни въглища - най-тежката работа.

Свободното си време прекарва в работа около съживлението. Но чувството за духовна нужда нараства между работниците и в 1906 година една голяма част от тях решават да прекарат лятната си почивка, търсейки Господа - отиват на конференцията в Ландриндод, Уелс, подобна на английската конференция в Кезик, за задълбочаване на духовния живот.

На първата сутрин на конференцията проповедникът Еван Хопкинс говори върху Ефес. 2:1-6: "И съживи вас... и ни съвъзкреси... и тури ни да седнем с Него в небесни места в Христа Исуса". Той посочва, че възкръсналият Господ е Този, Който се яви на учениците след възкресението; но когато дойде Святият Дух, Той изяви възнесения Спасител от дясната страна на Отца.

На следващата сутрин Хопкинс говори за Святия Дух. Той обяснява ясно, че Той е Личност с всичките качества на една личност, точно както Спасителя. Той има Свой ум, любов и воля; и като Личност, преди да дойде да живее в човека, трябва да Му бъде дадена пълна власт над тялото. "Докато той говореше", разказва Рийс, "Святият Дух ми се яви и аз Го разпознах като Онзи, Който ми говори предишния ден и ми показа това място на величие и слава, в което естествени очи не могат никога да погледнат. Никога преди не ме е озарявала мисълта, че Святият Дух е Личност - точно както Спасителя, че Той трябва да обитава в нашето тяло. В действителност, църквата знае повече за Спасителя, Който беше на земята само тридесет и три години, отколкото за Святия Дух, Който е тук две хиляди години. Аз съм мислил за Него само като за едно Влияние, което идва на събранията, и така мислеха повечето от нас по време на съживлението. Никога не съм мислил, че Той може да живее в тела, така както Спасителят живя в Своето на земята".

Срещата със Святия Дух е точно така действителна за Рийс Хауелс, както срещата му със Спасителя преди няколко години. "Аз Го видях като Личност, отделна от плът и кръв, и Той ми каза: "Както Спасителят има тяло, така и аз пребивавам в очистения храм на вярващия. Аз съм Личност. Аз съм Бог и Аз дойдох да поискам да Ми дадеш своето тяло, за да мога да работя чрез него. Аз се нуждая от тяло за Мой храм (I Коринт. 6:19), но то трябва да Ми принадлежи безрезервно, защото две личности с различни желания не могат никога да живеят в едно и също тяло. Ще ми дадеш ли своето? (Рим. 12:1). Ако Аз дойда, Аз идвам като Бог и ти трябва да излезеш. (Колос. 3:2-3). Аз няма да смеся Себе Си с твоето аз".

Видях честта, която Той ми оказваше, като ми предлагаше да пребъдва в мен, но имаше много неща, които бяха скъпи за мен и знаех, че Той няма да ги търпи. Промяната, която Той щеше да направи, беше ясна. Тя означаваше, че всяка частица от моето паднало естество трябваше да отиде на кръста и Той щеше да донесе Своя собствен живот и Своето собствено естество".

Това е безусловно предаване. След събранието Рийс отива на полето, където излива сърцето си, защото, както той казва: "Аз бях получил смъртна присъда, точно както затворникът на подсъдимата скамейка. Двадесет и шест години бях живял в тялото си и можех ли така лесно да го предам? Кой би могъл да даде живота си на друг в разстояние на един час? Защо човек се бори, когато смъртта идва, ако е лесно да се умре? Аз знаех, че единственото подходящо място за старото естество е кръста. Павел обяснява това много ясно в Римляни 6 глава. Но веднъж извършено това в действителност, то е извършено завинаги. Не можех да стигна до това. Желаех да го извърша, но, о, цената! Плаках с дни. Отслабнах с 3 килограма само защото видях какво Той ми предлага. Как бих искал никога да не бях Го видял! Но Той ми припомни едно нещо: че идва да вземе само това, което бях обещал на Спасителя, не отчасти, но напълно. Тъй като Той умря за мене, аз бях умрял в Него и знаех, че новият живот е Негов, а не мой. Това беше ясно за мен от три години, така че Той е идва да вземе само това, което е Негово, и аз видях, че само Святият Дух в мене можеше да живее както Спасителя. Всичко, което Той ми каза, ми допадаше: въпросът беше само какво ще загубя, като сторя това. Не отговорих веднага и Той не искаше да направя това.

Бяха необходими пет дни, за да взема решение - дни, които бяха прекарани насаме с Бога. Както Исая, аз видях Божията святост и виждайки Го, видях моето собствено покварено естество. Не бяха греховете, които видях, но естеството, докоснато от падението. Бях покварен до дъно. Знаех, че трябва да бъда очистен; видях, че разликата между Святия Дух и мен е както между светлината и тъмнината.

Няма нищо по-действително за мен от промяната, през която преминах през тази седмица. Святият Дух продължи да работи с мен, като изложи на показ корена на моето естество, което е себето, а можеш да се освободиш от нещо само ако го изтръгнеш от корен. Грехът беше унищожен, но не беше грехът, с който Той се занимаваше, а себето - това нещо, което идва от падението. Той нямаше да приеме едно повърхностно предаване. Той сложи пръста Си върху всяка частица от моя себичен живот и аз трябваше да решавам хладнокръвно. Той никога нямаше да вземе нещо, ако не дам съгласието си. Това е едно счупване и Святият Дух взимаше контрола. Ден след ден продължаваше очистването. Той идваше като Бог, а аз бях живял като човек и Той ми каза, че "това, което е позволено на обикновения човек, няма да бъде позволено на теб"."

Тази "Ландриндодска опитност" е кризата, която е последвана от процес на освещение, чрез което Святият Дух, на основата на неговото първично предаване, стъпка по стъпка заменя себичното естество със Своето собствено Божествено естество (2 Петр. 1:4). Първо, любовта към парите, този "корен на всяко зло", който кара Рийс да отиде преди това в Америка. Господ му казва, че ще отнеме от неговото естество всякакъв вкус към парите и амбицията да притежава пари. "Трябваше да размисля какво означава това", казва Рийс. "Парите нямаше да значат за мен нищо повече от това, което бяха за Йоан Кръстител или за Спасителя. До голяма степен това бе разрешено при моето новорождение, но сега Святият Дух стигаше до корена". Борбата с това продължава цял ден и вечерта неговото отношение към парите е напълно променено.

Тогава става явно, че той никога няма да има право на избор да има семейство. "Видях, че никога не ще мога да дам живота си на друго лице да живея само за него. Можеше ли Спасителят да даде живота си и вниманието си само на едно лице, вместо на един загубен свят? Нито Святият Дух можеше. Той употреби доста време да ми покаже точно какво би значело това: живота, който Той би живял, би бил само за света. Бях ли готов за това?"

Друг проблем, който е решен, е амбицията. Как може да има амбиции, ако Святият Дух дойде? Начинът, по който Господ му показва това, е следният: да предположим, че той има събрания в града и друга мисия се открива на същото място. Ако се появи завист между двете, а за града е по-добре да има само една мисия, тогава той ще трябва да отиде другаде. Или да предположим, че той и друг човек кандидатстват за една и съща работа, той ще трябва да остави другия да я вземе. Или ако той печели долар на ден, а друг човек със семейство печели по-малко, Духът може да му каже да отстъпи своята работа на този човек. Той вижда Святия Дух по този начин, вземащ мястото на другия и страдащ вместо него. Да, Рийс желае това.

До петък вечерта всяка страна от неговия живот е докосната. Той знае точно какво му е предложено: изборът между временната и вечната печалба. Святият Дух обобщава крайния резултат за него: "В никакъв случай няма да ти позволя да храниш макар и единствена себична мисъл, и животът, който Аз ще живея в теб, ще бъде стопроцентово за другите. Никога няма да можеш да избавиш себе си, както и Спасителят не можа, когато беше на земята. Сега желаеш ли?" Той трябва да даде крайния отговор.

Същата вечер един приятел му казва: "Ако някой от нас дойде след събранието, би ли ни разказал за твоето положение в Христа?" Изведнъж Святият Дух го предизвиква: "Какво ще направиш? Ти видя положението на победителите, но още не си влязъл в него. Аз се занимавам с теб вече пет дни; трябва да Ми дадеш решението си до 6 часа тази вечер и запомни, твоята воля трябва да си отиде. В никакъв случай няма да ти позволя да попаднеш в отклоняващо течение. Където те изпратя, ще отидеш; каквото ти кажа, ще сториш". Това е последната битка с волята.

"Аз Го помолих за повече време", продължава Рийс, "но Той каза: "Няма да ти дам и минута след 6 часа". Когато чух това, като че ли див звяр се пробуди в мен. "Ти си ми дал свободна воля", отговорих аз, "а сега ме насилваш да се откажа от нея". "Аз не те насилвам", отговори Той, "но за три години не казваше ли ти, че не принадлежиш на себе си, и че искаш да предадеш живота си обратно на Спасителя, така както Той напълно даде Своя за теб?" Веднага отстъпих - начинът, по който бях отговорил, беше оскърбление за Троицата. "Съжалявам", казах аз. "Нямах предвид това, което казах". "Аз не те насилвам да предадеш волята си", каза Той отново, "но в шест часа, Аз ще взема твоето решение - след това никога вече няма да имаш друг случай". Това беше последното предложение, моята последна възможност! Видях този Престол (Откр. 3:21), и цялото ми бъдеще за вечността отминали. Оставаха десет минути до шест. Исках да го сторя, но не можех. Разумът е изострен, когато си в изпитание и изведнъж ме осени мисълта: "Как може себето да желае да предаде себе си?" Шест без пет. Аз се страхувах от тези последни пет минути. Можех да отброявам ударите на часовника. Тогава Духът говори отново: "Ако не можеш да го желаеш, би ли искал да ти помогна? Искаш ли да можеш да желаеш?"

"Внимавай", шепнеше неприятелят. "Когато някой по-силен от теб е откъм другата страна и иска да те направи желаещ, то е същото, както сам да желаеш." Докато мислех върху това, погледах часовника. Оставаше една минута до шест. Наведох главата си и казах: "Господи, аз желая".

В разстояние на един час Третото Лице на Божеството беше при мен. Той ми даде стиха в Евр. 10:19 - "Като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището", и "внезапно", казва Рийс, "бях пренесен в друг свят, в това светилище, където Отец, Спасителят и Святият Дух живеят. Там чух Бог да ми говори и аз живея от тогава там. Когато Святият Дух влиза, Той идва, за да пребъдва завинаги. Слава да бъде на Исусовата кръв!"

Един разказва, че няма думи, с които може да опише малкото събрание в къщата тази нощ; Божията слава е слязла. Рийс започва с припева: "Има сила, чудотворна мощ, в кръвта на Христа". Те не могат да спрат да пеят цели два часа; след това от 9 часа вечерта до 2:30 часа сутринта "Святият Дух говореше неща, за които никога не бях сънувал, и величаеше Спасителя".

Когато се събужда на следващата сутрин, той казва. "Разбрах, че Святият Дух е влязъл, за да остане завинаги. Чувството, което имах, беше, че Той ме доведе в дома на пируванието и знамето Му над мен бе любов. Невъзможно е да се опишат потоците от радост, които последваха."

Рийс Хауелс не е човек, комуто се отдава да говори публично. Той е по естество тих и стеснителен; но когато Святият Дух идва в него, Той му развързва езика и му дава Своето дръзновение. На сутринта в палатката на конференцията има хвалебно събрание, на което присъстват около хиляда души. По време на събранието той става и им казва ясно и спокойно, че ги призовава за свидетели, че същият Святи Дух, Който влезе в апостолите в деня на петдесятницата, е влязъл в него и ще произведе подобни резултати. Въздействието е толкова голямо, че през следващата седмица, когато тълпите се събират да чуят слово от един известен проповедник, буквално стотици дошли да питат Рийс как Святият Дух е дошъл в него. Това е първият поток от обещаните реки, които, както казва Исус, бликат от онези, в които пребивава Духът.


Любов към един скитник

Когато Божественият Собственик приема владението си, Той има двояка цел: интензивно развитие и изобилни плодове. Но ако земята е необработена, Той първо ще я обработи, декар по декар. Първият декар, който Той започва да обработва в Рийс Хауелс, е молитвеният живот. Рийс е свикнал да се моли с обикновени молитви, но ако някой би го попитал дали е сигурен, че ще получи отговор, едва ли би могъл да отговори. Сега Духът му казва: "Значението на молитвата е отговор; от всичко, което ти давам, гледай да не изгубиш нищо". Той също му казва, че резултатната молитва трябва да бъде направлявана, и че той няма вече да се моли за каквото смята за добре, по своя воля, а Святият Дух ще му даде за какво да се моли.

Освен това, Духът му дава и друг важен урок: повече да не иска Бог да отговаря на молитвата му чрез други хора, ако може да отговори чрез самия него. Това включва и парите му. Когато има нужда от пари, той трябва да остави неговите да бъдат употребени. Святият Дух му показва, че докато не е бил предал изцяло себе си на Бога, е прекарвал много време в молитва Бог да промисли за мисионерското дело и за други неща, но не е бил готов Бог да отговори на молитвата чрез самия него, и че много пъти "дотягаме на Господа с нашите думи".

Първото нещо, за което Святият Дух се моли чрез него, е един младеж на име Уил Батери. Той бил идвал преди няколко години в тази провинция за да живее с вуйчо си, след като бил преболедувал от менингит, който го оставя в много тежко състояние. В това положение той започнал да пие и отивал от зле към по-зле. От две години не е спал в легло, но прекарвал нощите си върху бойлерите на фабриката за тенекии. Мръсен и необръснат, той не носи чорапи и обувките му никога не са вързани. Съживлението се разпростира в цялата провинция и стотици хора са новородени, но никой не го потърсва. Рийс Хауелс с учудване разбира, че Святият Дух се измъчва за този човек. Той трябва да се моли за неговото изцеление и спасение и да го обича "не с думи, нито с език, но на дело и в действителност". "Никога не би ми дошло на ум да го обичам", казва Рийс Хауелс, "но когато Святият Дух идва, Той донася любовта на Спасителя. Струваше ми се, че бих могъл да дам живота си за този човек; такава любов преливаше в мен, за която аз нищо не знаех преди това - той беше последният човек, с когото бих прекарал свободното си време, а фабриката - последното място."

През свободните си часове Рийс Хауелс се сприятелява с Уил Батери и прекарва с него всичките си недели. Той казва, че е имал повече радост, когато се е трудел да го спечели, отколкото в общение с други вярващи в църквата. Рийс даже се разхожда с него из селото. Един или два пъти е смутен, когато хората се обръщат да ги гледат, но "Господ ме смъмри", казва той.

Около десет дена преди Рождество Святият Дух пита Рийс какъв подарък би искал. Рийс пожелава Бог да благослови Уил Батери. В същия ден Батери изчезва! "Търсих го цели десет дена", казва Рийс, "както майка търси детето си. Още не познавах водителството на Святия Дух и това, че Той иска да Му се доверяваме". Точно в деня преди Рождество Батери отива при Рийс. "И сега чувам стъпките му", казва Рийс. "О, какво чувство! Нямах ни най-малкото понятие за любовта, която Святият Дух има към една загубена душа, докато Той не обикна тази чрез мен. Каква приятна вечер и за двама ни! На другия ден имах радостта да прекарам първото си Рождество Христово във фабриката с този младеж - от десет часа сутринта до шест часа вечерта. Майка ми приготви обяд и за двама ни в една кошница; но аз бях прекалено радостен, за да ям. Батери яде! В 4 часа след обед той попита дали може да отиде с мен на събрание. Каква радост, че мога да отида с него там! Никога не го бях канил, за да не го поставя в неловко положение!"

Но делото Божие не се върши за няколко седмици или месеци. Нещата напредват малко по малко, докато Рийс успява да му намери квартира и го накарва да започне работа в мината. Разбира се, някои проблеми пак се явяват - например хазайката на Батери се обажда на Рийс, за да му каже, че той е легнал на чистото легло с работните дрехи и обувките си. Без да се колебае, Рийс й казва да прати чаршафите в пералнята за негова сметка. И така, идва момент, в който хората от църквата учудени виждат Батери облечен прилично. Но до крайната победа минават три години - докато най-после Рийс го убеждава да се върне при майка си, която е вярваща жена и се е молила за него дълги години. "По този начин", казва Рийс, "започнах от най-малкото - обичах само един човек; и ако обичате един, може да обичате много; и ако много, всички".

Втората забележителна молитва, която Святият Дух извършва чрез него, е за един човек на име Джим Стейкс. Святият Дух дава на Рийс първия урок по истинско даване. Както казва той по-късно: "Парите ми вече принадлежаха на новия Обитател, Който по естество е по-щедър от стария. Старият е живял толкова много време в Египет и в пустинята под закона, че е свикнал да дава само десятък; и когато новият Обитател иска да дава царски дарове, Той първо изпитва дали човек е наистина предаден на Него. Ако това се окаже вярно, човек наистина е готов да дава големи суми". Изпитът за Рийс е Джим Стейкс.

Този човек е толкова пропаднал, че хората казват за него: "Каквото Джим Стейкс не би направил, и дяволът не може да го направи!" Той е един от най-лошите пияници и през време на съживлението става голяма сензация, когато той започва се чувства изобличен за грях и търси спасение в едно молитвено събрание. Джим има многочислено семейство и поради пиянството си живее в голяма мизерия. Рийс Хауелс се е срещал с него само веднъж, но го познава по име. Една сутрин, докато Рийс се моли, този човек съвсем неочаквано "застава пред него". "Никога преди това не бях имал такава борба за една душа в небесни места", казва Рийс. "Един час издържах Святия Дух да се моли чрез мен. Видях как лукавият атакуваше този човек и ако можеше да го върне в лошия път, най-добре щеше да противодейства на делото на съживлението. Видях, че това е борба между Бога и лукавия за една душа, и казах на Господа, че съм готов да направя всичко, за да го спаси."

Същата вечер пристига човек, който иска да види Рийс. Никога не е имало по-голяма изненада от тази... Това е Джим Стейкс! Той е извървял две мили, за да дойде при него, защото, казва той, докато работел в мината сутринта, в 10 часа Рийс Хауелс "застанал пред него". Това е същият час сутринта, в който Джим Стейкс е "застанал пред" Рийс и е изпитал голяма мъка и подтик да се моли за него. "В затруднение ли си?", пита Рийс. Стейкс обяснява, че наистина е в затруднение. От две години не е плащал наема си и тази сутрин съдебните пристави са дошли да опишат покъщнината му и скоро да дойдат да я вземат. Наем за две години! Това са много пари. След малко колебание Рийс казва: "Ще ти дам за една година наема - а вярвам, че един мой приятел ще ти даде останалата половина". Той се качва в горната стая да вземе парите, но преди да стигне, Святият Дух му казва: "Не ми ли обеща тази сутрин, че ще дадеш всичко, каквото имаш, за да го спасиш? Защо му даваш само половината от парите? Не заплати ли Спасителят целия ти дълг, за да те избави?" Тогава Рийс тичешком се връща по стълбите и казва на човека: "Извинявай, казах, че ще ти дам парите само за една година наем. Но трябва да ти дам наема за две години и всичко друго, от което се нуждаеш. Трябва да те избавя по такъв начин, за да не се възползува лукавият от това положение и повече да не те напада". "В момента, когато казах това", заявява по-късно Рийс, "радост от небето дойде, и ми стана по-блажено да давам, отколкото да получавам". Сумата е 70 лири.

Същата вечер Рийс го завежда при свой приятел и се молят заедно. По пътя той го пита дали жена му е новородена. Не е ли видяла в него промяна и не е ли радостна? "Да", отговаря Джим, "но тя няма дрехи, с които да отиде на събранията". Рийс казва, че почувствал в Духа как сила отива в нея и е разбрал, че тя също ще стане нов човек. Следващата неделя той отива в дома им и открива, че тя се е почувствала изобличена за грях. "Царственият подарък" я е съкрушил, любовта я е победила и Святият Дух я е завел при кръста, където тя вижда, че още един, по-голям дълг, е платен за нея с по-голяма цена - скъпоценната кръв на Христа.

Рийс нарича благословението на тази двойка "начало на живот" в околията, защото в техния дом започват молитвени събрания, водени от Рийс приятелите му. На тези събрания идват много хора и немалко от тях дават сърцата си на Господа.


Едно село, незасегнато от Съживлението

На половин миля от къщата на Джим Стейкс се намира едно село без един единствен християнин. По време на съживлението хората били започнали да се молят, но в скоро време отпаднали. След като Джим Стейкс и жена му са благословени, Господ казва на Рийс Хауелс: "Както изпита голяма радост да помогнеш на тези двама, не би ли искал да помогнеш на цялото село? Когато отидеш там, ще трябва да научиш и един друг урок - ти пръв да страдаш". Това означава, че той трябва да е като баща, който пръв страда в семейството си, или като добър пастир, който дава живота си за овцете.

Една неделна утрин Рийс Хауелс заедно с приятеля си Джони Луис, Елизабет Анна Джонс - по-късно госпожа Хауелс, и други млади християнски работници, посещават селото. Те никога преди това не са виждали такава гледка. Бурета с бира са поставени на открито, хората пият и играят на комар и други игри. Това място с право било наречено "пъкленият огън". Но Рийс казва: "имах само една мисъл, че Святият Дух отива там и Той има власт да изпъжда зли духове, да прощава грехове".

Това е доказано още в първата къща, която посещава. Домакинята не иска да каже, че пече хляб в неделя, и затова оставя хляба да изгори в пещта. Когато Рийс разбира за това, той се връща и казва на жената, че идва да плати щетата, която й е направил, и оставя на масата една златна лира.

Доброто дело има крила и много скоро селяните научават, че тази група млади хора, самите те работници в мина или магазин, идват с нещо повече от приказки. Жената отваря къщата си за събрания и заедно със съпруга си стават първите, които се покайват.

Святият Дух съвършено ясно обяснява на Рийс, че той трябва да покаже Библията с живота си. Тъй като техните дрехи са различни от неговите, той трябва да се облича по-просто, за да не привлича вниманието върху себе си. Рийс си е купил от Америка златен часовник, освен това е дал по един на братята и сестрите си, но не трябва повече да носи своя. "Ако пръв трябва да страдаш, не носи нещо, което тези хора не могат да имат", му казва Господ. Почти всички в селото са в нужда и Святият Дух му припомня проповедта на планината: "Дай на оногова, който иска от теб".

Най-голямата промяна настъпва когато Господ докосва главния алкохолик. Дълго време Рийс Хауелс се моли за него, да му се даде възможност да се срещне с него. Този човек вижда Божията любов, изявена към други, но сам той не я е изпитал. И ето че идва благоприятен момент. Някъде извън селото става нещастие, този човек е заплетен в него и случаят стига до съд. Господ казва на Рийс: "Сега е твоят случай. Предложи да му уредиш делото". Той отива у дома му и го пита: "Ще те улесни ли, ако делото се уреди без съд? Ако другите хора са готови да приемат компенсация, искаш ли да я платя за теб?" Той онемява. "Голи думи не го засягаха" - казва Рийс, "но когато видя Божията любов, беше дълбоко докоснат и не удържа повече. Той изповяда, че има голяма вина и започна да идва на събранията."

Не след дълго повече от дванадесет души се покайват и започват да провеждат редовни молитвени събрания, даже неделно училище. Толкова много хора напускат кръчмите и се обръщат към Господа, че групата благовестители чувстват нужда да посветят цялото си време за тях. През седмицата имат пет събрания, а през свободните вечери посещават семействата. Делото на Святия Дух бързо се разпростира извън селото и в цялата околност. Благовестието е съпроводено с такава сила, че когато Рийс посещава някой дом, хората казват: "Внимавайте, тук някой ще се покае!"

Рийс получава седмичната си заплата от каменовъглената мина. Той има и спестявания, но вижда, че ако продължи да живее така, парите му скоро ще се свършат. Тогава Святият Дух му показва една заповед, която същевременно е и обещание. На богатия младеж Спасителят заповядва: "Продай имота си и дай на сиромасите... и дойди та Ме следвай". А на тези, които така Го следват, обещава: "Няма никой, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или нивя заради Мене и заради благовестието, който да не получи стократно сега в настоящето време". Рийс разбира, че ако даде една лира, Спасителят казва, че ще получи 100 лири. Може ли това да е истина? Ако е така, той е готов да чака деня, когато ще бъде в крайна нужда.

Един ден той остава само с една лира. Тогава Святият Дух му казва: "Скъсай въжетата и се хвани за обещанията". Това е Божият апел да се хване за вярата. Но много по-лесно е да дадеш 100 лири от излишъка си, отколкото да се разделиш с последната лира и да нямаш повече спестени пари - за пръв път след 15 години. Рийс разказва: "Дяволът толкова ме съжаляваше, че ми поднесе много силни аргументи. Каза ми, че това е една стъпка в мрака и в случай на конференция или нещо подобно няма да имам възможност да отида, като нямам спестена една лира. Но Святият Дух ми показа, че ако Бог иска да отида някъде, Той със сигурност ще промисли за средствата. Опасността идваше от другаде - докато човек има пари, той не търси Божията воля, както Йона, който имаше пари за кораба да бяга от Бога! Всъщност, не можем да бъдем Божии слуги, докато Бог няма контрол над парите ни."

И така, Рийс прави решителна стъпка и научава благословената истина, че Бог действа тогава, когато ние не можем. Той разбира, че може да иска от Бога това, което сам не може да даде. Затова, щом Духът му казва, че хората в селото имат нужда от неговите пари, той може да разчита на Бога да посрещне неговите собствени нужди. Първата седмица той има нужда от две лири. "Аз поисках от Господа да направи само това, което сам бих направил, ако имах парите; и това е за Неговото дело. Парите дойдоха, и каква радост изпитах като разбрах, че е свършено с човешките ограничени средства и започват неограничените Божии източници! Божиите обещания бяха заменили парите в банката и ми станаха като текущи пари. Нямаше нужда да нося своето богатство с мен, където и да отида, защото знаех къде е небесното съкровище и как да стигна до него."

Най-голямото изпитание в селото идва когато стачката става неизбежна. Тя продължава осем месеца с големи изпитания за работниците и Рийс схваща, че и следващата може да продължи толкова време. Под товара на тази загриженост Господ му задава един въпрос. Би ли оставил Святият Дух да извърши чрез него за хората в селото това, което той би извършил за собственото си семейство? Словото обещава, че хлябът и водата са осигурени. Би ли дал той това обещание на селото, че ще им достави хляб, сирене, чай и захар? Той знае, че двамата продавачи му имат доверие повече, отколкото на другите хора в селото. Би ли дал 100 лири? Това е голямо изпитание. В неделя вечер, преди да започне стачката, той решава да говори. Рийс казва в събранието: "Тази стачка може да продължи девет месеца, но никой от вас няма да остане в нужда, защото Бог е обещал. Няма защо да се страхувате или безпокоите." Същата вечер на събранието има голямо благословение. "Струваше ни се, че песните отиват в небето и ангелите слизат да ни посрещнат".

На следващата сутрин Рийс среща един добре познат в селото атеист, който веднага започва да говори, че църквата е безполезна и ругае управата на мината, че е виновна за стачката. "Е добре, какво ще направите вие за страдащите хора?" - пита го Рийс, след което му казва, какво го е накарал Господ да обещае на хората предната вечер. Човекът не може да продума. Това е християнство, срещу което няма аргумент. Преди да се опомни, вестникарчето пристига с новината, че стачката е приключена.

Всяка вечер, три години по ред, Рийс отива до селото пеша две мили път до там и две обратно след работния ден. Времето никога не му пречи. Една вечер, когато се връща у дома мокър, след като е прекосил пустата местност в проливния дъжд, баща му казва: "И за 20 лири не бих минал от там тази вечер". "Нито пък аз за 20 лири!" - отговаря Рийс.


Скитниците

Всеки млад Божий служител трябва да се научи да поробва тялото си, и през ранните дни на своето обучение да мине през необходимата дисциплина. "Ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я..."

Бог започва да се справя с апетита на Рийс към храната. Това се случва по времето, когато той има големи проблеми заради една конференция, която се проваля поради нападките на неприятеля. Господ иска от него да прекара един ден в молитва и пост, което е нещо ново за него. Свикнал на уютен дом и четири солидни яденета на ден, той е изненадан, когато разбира, че трябва да се лиши от храна, и е неспокоен. Дали само един път ще му се случи това? Ами ако Бог го накара да се лишава всеки ден от храна?

Когато става време за обяд, той коленичи в спалнята си, но не успява да се помоли. "Не знаех, че съществува в мен такава похот", казва той по-късно. "Моето неспокойствие беше доказателство за властта, която храната имаше върху мен. Ако не е така, защо спорех?"

В един часа майка му го вика и той й казва, че няма да обядва. Но тя втори път го вика, както всяка майка би направила, и настоява: "Няма да ти отнеме време". Приятната миризма от стълбището е много силна и той слиза долу. Но след като се нахранва и се връща в стаята си, осъзнава, че не може да застане в Божието присъствие. Той вижда непослушанието си към Святия Дух. "Почувствах се като човека в Едемската градина", казва той. "Отидох в планината и вървях доста време, проклинайки "стария човек" в себе си. Имах чувството, че ако Бог иска да ми отнеме обяда до края на живота ми - Той щеше да има пълно право да го направи. За някои хора това може да изглежда нищо, но когато станеш Божий проводник, по никакъв начин не можеш да си непокорен или да вмъкваш собствените си разбирания. Много плаках - струваше ми се, че Бог никога вече няма да ми позволи да се върна в Неговото присъствие, докато Той каза: "Ще ти простя, но не без наказание. Ще издигаш ръцете си, като се молиш от 6 до 9 часа". (Изх. 17:11-12; 1 Тим. 2:8). Колкото човек е по-близо до Бога, толкова по-ужасен изглежда и най-малкият грях."

Много дни след това Рийс не вечеря, но прекарва времето с Бога. Както казва по-късно: "От момента, когато имах победата, не ми беше вече трудно да го правя; това е едно стъпало до следващото Божие възвание. Когато искаме нещо, умът ни е в него, но когато се издигнем над него, Той може да ни го даде обратно, но ние сме вече безразлични към това нещо".

Тези уроци го подготвят за следващото поръчение. Господ му възлага грижата за скитниците, които се намират в неговия район. Те се скитат без дом и без работа от едно място на друго. Рийс ще трябва да помага на всеки скитник, който идва в мисията. Божествената любов към незаслужаващия грешник трябва да се изяви на практика. Святият Дух им обяснява какво трябва да правят: да дадат на всеки човек нов комплект дрехи, да му намерят жилище и работа и да му плащат наема, докато получи първата си заплата.

"Бяхме повикани да изпълним Исая 58 глава на практика", казва Рийс. "Да разделяш хляба си с гладния, да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив; и когато видиш голия, да го обличаш. В първата си любов ние упреквахме всички, които не вярваха, че Библията е истинна, и Святият Дух сега ни заставяше да покажем на практика нашата вяра! Проповедта на планината постановяваше законите на небесното царство и ние трябваше да ги изпълняваме до край. "На тогова, който би поискал да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха... Дай на оногова, който проси от тебе... обичайте неприятелите си..."

Не след дълго разбрах, че целта на Святия Дух е да ме доведе на тази висота в живота да мога да обичам непривлекателните. Моето себично естество и естествена любов трябваше да се превърнат в Божествено естество и любов, преди да започна да обичам един скитник като собствен брат. Помагането на хората в селото е сравнително по-лесно, отколкото да помагаш на скитниците, защото те обикновено бяха хора, които не искат да си помагат, и често пъти не оценяваха помощта, която им се оказваше от другите. Но аз трябваше да се отнасям към всеки точно както бих се отнесъл, ако е мой собствен брат."

В деня на това поръчение те за пръв път виждат един скитник в събранието. Той се скита по пътищата с месеци без работа и без жилище и когато минава наблизо, чува, че вътре се пее. Той е изумен от приема, който му оказват. Един от вярващите му дава подслон и му намира работа. След два дена идва друг. "Известията на милост са като радиото", казва Рийс, "разпространяват се за кратко време. Дойдоха повече скитници, отколкото очаквахме. Не трябваше да им пречим; ако идваха от само себе си, не смеехме да ги връщаме. Не ги наричах скитници - предпочитах името, с което Спасителят ги наричаше, и ги наричах блудни синове. Разбрах от 1Йоан 4:20, че не можеш да обичаш Спасителя ни най-малко, ако не обичаш най-нищожния, за когото Той е умрял."

Във всичко това Святият Дух води Своя слуга все повече и повече в тайната на застъпничеството - отъждествяване на застъпника с онези, за които се моли. Той го е повикал да се сближи с Уил Батери и това докосва гордостта му. Задължава го да изплати задълженията на Джим Стейкс, което докосва парите му. Сега Той го вика да споделя физическите страдания на нуждаещите се, което засяга тялото му. Трябва да разбере как те се чувстват и да седи там, където те седят. Скитниците имат оскъдна храна и Бог го призовава да слезе на тяхното равнище. Държавата осигурява по две яденета на ден на скитници и Господ казва на Рийс да живее на същия принцип, по две яденета на ден с хляб, сирене и супа. Обедният пост е подготовка за това.

Разбира се, най-голямата трудност е в собствения му дом, където майка му ни най-малко не желае да го остави да живее така, докато работи тежка работа в мината. Обаче той настоява, като се основава на пасажа за четиримата младежи във Вавилон, които след дните на въздържание изглеждаха "по-красиви и по-пълни" от останалите. Майката е принудена да се примири, но с майчина изобретателност слага всичката хранителност, която може, във вечерната супа...

Сутрин той закусва в 6.30 часа, а другото ядене е в 5.30 часа вечерта, след дневната работа в мината преди да тръгне за селото. В началото борбата е и физическа и умствена - да ядеш на същата маса с другите и да имаш различна храна. "Голямо беше съмнението какъв ще бъде краят на това", казва той, "и каква е моята цел. Нито те, нито аз бяхме срещали човек да пости, и те мислеха, че "експериментът" скоро ще свърши. Но за по-малко от две седмици Господ така промени апетита ми, че аз предпочитах тези две яденета на ден, отколкото четирите, на които бях свикнал. Това силно желание за храна беше отнето от мен, и през цялото време здравето ми беше по-добро от на когото и да е. Нито веднъж не почувствах главоболие и тялото ми беше от здраво по-здраво". Той живее така цели две години и половина.

Задоволяването на нуждите на скитниците в скоро време глътва всичките доходи на малката група в мисията и те са принудени да живеят с още по-силна вяра. Притчата за приятеля през нощта е много реална през онези дни, с единствената разлика, че той отива само един път да безпокои приятеля си, а те са принудени да ходят всяка вечер! "Те доказваха", казва Рийс, "това, което Еван Хопкинс обясняваше за трите положения: да водиш борба, да сграбчиш и да почиваш. Примерът на Еван Хопкинс беше за корабокрушенците. Те се борят с вълните и се нуждаят от помощ. В положение на сграбчване, те се държат за кораба; те са спасени, но не могат да помогнат на никого, защото и двете им ръце са заети. В положение на почивка - те седят в кораба и двете им ръце са свободни, за да помагат на другите. Трябва да сме винаги в положение на почиваща вяра. След много трудни опитности ние намерихме почиващото място. Бяхме като сервитьори в ресторант. Не беше наша работа дали ще дойдат 15 или 20 души - знаехме, че Управителят няма да пропусне да ни снабди с това, което е нужно. Казахме на Господа да изпрати, колкото Той иска! Плащахме сметката на бакалина всеки две седмици, като се събирахме и изпразвахме джобовете си. Един път, когато знаехме, че сметката е голяма, наш болен брат, който не печелеше пари, каза: "Срам ме е, че имам само 4 и половина пенса. Да ги дам ли?" Отговорът беше: "Дай ги. Това ще бъде като лептата на вдовицата." Влязохме в магазина, дадоха ни сметката и видяхме, че 4 и половина пенса попълваха точната сума. Тази вечер ние се научихме да не презираме малките подаръци. Много пъти парите идваха до последната стотинка и това ни даваше повече радост, отколкото ако бяхме имали 10 лири в повече."

За три месеца групата помага на много от скитниците. Всеки получава по един нов комплект дрехи, намерена му е работа и е настанен в добро жилище. Една вечер 16-тина от тях присъстват на събранието, добре облечени и пеят: "Все добре е за мен".

Но само онези, които са вършили такава работа, могат да знаят колко струва това. Има случаи, когато същият бездомник се връща, след като му е даден нов костюм. Той го е продал и идва за друг! Една възрастна жена, много изпаднала поради пиянство, се разхожда из улиците. Намират й жилище, но когато се разболява от пневмония, нито сина й, нито дъщеря й искат да се грижат за нея. Рийс Хауелс остава при нея цяла нощ и като се връща у дома на другата сутрин, дори майка му го упреква, че е стоял цяла нощ да гледа "тази стара грешница".

При друг случай той намира къща за едно семейство скитници и работа на бащата. Когато друго семейство пристига за помощ, той моли първото да си поделят къщата с тях, тъй като е доста голяма. "Няма да приемем скитници в нашия дом!" - е отговорът, който той получава. Без да каже дума, той излиза и търси друго място за тях.

"След много месеци в това училище на вяра", казва Рийс Хауелс, "Святият Дух изпълни сърцата ни с такава любов към тези хора, че предпочитахме ние да сме лишени, а не те. Бяхме за тях като бащи. Преживяхме много разочарования, но им беше позволено да ни разочароват, защото това беше част от обучението ни. Някои не оценяваха добрината, но често огорчаваха Святия Дух и потъпкваха кръвта на Завета. Но имахме достатъчно доказателства, за да затворим устата на критиците, които бяха доста."


Връзване на силния

Една вечер, когато Рийс и приятелите му се връщат от селото, срещат група жени, които никога не идват в събранията им. По гласовете им се разбира, че са пили, и някой от групата извиква:

"Къде е силата да промени тези хора?" Това е призив, предизвикателство и Рийс го приема. Още там Святият Дух му казва до Рождество да измоли за царството Божие предводителката на групата, която е известна в целия район закоравяла пияница.

Това е нещо ново. Той е видял много пияници да се покайват, но Господ му е дал възможност да се запознае с тях, а в този случай той няма контакти с жената и Господ му казва, че не трябва да прави нищо друго, освен да се моли. Това би било една истинска опитност на Божията сила. Може ли Святият Дух да си послужи чрез него със силата на изкуплението, за да сломи властта на лукавия в живота й и да се изпълнят думите на Спасителя в Матея 12:29 - да върже силния човек и да ограби къщата му? Той разбира, че ако може да получи това явно доказателство за поражението на лукавия, Святият Дух ще може да използва победата чрез него в по-голям мащаб. Затова Святият Дух му посочва Йоан 15:7 - "Ако пребъдете в Мен и думите Ми пребъдват във вас, искайте, каквото и да желаете, и ще ви бъде". Всичко ще зависи от неговото пребъдване.

Докато Рийс пребъдва ден след ден, той съзнава все повече и повече, че Святият Дух води борба с неприятеля и го побеждава. През следващите седмици, като незабавно изпълнява волята на Святия Дух във всичко, Рийс има чудно общение до края на шестата седмица и тогава Святият Дух му казва, че застъпничеството е завършено и победата е осигурена. "Аз пребъдвах сега без да имам поръчение, живеех в това състояние и Господ