Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: palomnik
Категория: Други
Прочетен: 368191
Постинги: 338
Коментари: 0
Гласове: 716
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Ако се интересувате от християнство, тук е информацията
2. Изкуство, наука, творчество
3. Животът такъв, какъвто аз го виждам
4. Моите интереси в областта на науката
5. Еврейска песен - "Ерусалим от злато"
6. Еврейска песен
7. За вас, младежи - чудесен български християнски сайт със списание
8. Внимание - за всички християни - интересен български християнски сайт - четете тук
9. Християнство Топ 10
10. Протестантство - портал
11. Манастири - информация
12. Секти - за да сме осведомени
13. Християнство.нет
14. Християнски тулбар
15. Православен богословски форум Логос
16. Моят молитвен кръг
17. Моята страница за контакти, въпроси и отговори в Yahoo
18. Ето християнска танцова трупа Инфюжън
19. Моята любима българска християнска певица от църква Ново поколение - Дани Грейпс
20. Всичко за Израел
21. Мак Хамънд - насоки в трудности, проповедник
22. Питър Вагнер - молитвено движение
23. Тук ще научите за библейския начин да управлявате парите си - Краун Министрис
24. Най-лесно достъпното, без изпити, но с диплома библейско училище, кореспондентски курс с видеоуроци, има го в България
25. Сайтът на човека без ръце и крака
26. Блогът на човека без ръце и крака
27. Нийл Андерсън - Свобода в Христа
28. Нийл Андерсън - основни точки в поучението
29. Нийл Андерсън - Демоничното обладаване и новият вид клинично освобождаване
30. Ако сте болни и не можете да посещавате църква
Постинг
01.06.2012 10:23 - ХОДАТАЙСТВЕНА МОЛИТВА Дъч Шийтс
Автор: palomnik Категория: Други   
Прочетен: 970 Коментари: 0 Гласове:
0



   

Християнски институт за изучаване и обучение

 

Съдържание:

 

Благодарности

Предговор от Питър Вагнер

 

1.      Въпросът е - Правилните отговори започват с правилните въпроси.

2.      Необходимостта от молитва - Бог избра от сътворението да работи на земята чрез хора, а не независимо от тях.

3.      Да представяме Исус - Ходатайството може да се обобщи като посредничество, да се молиш за някой друг, да представяш една страна пред друга.

4.      Срещи - доброто, лошото и грозното - Ходатаите се срещат с Бог и със силите на тъмнината.

5.      Страна до страна - Той долепи обляната Си в сълзи страна до нашата и понесе наказанието за нашия грях.

6.      Не нарушавайте! - „Изхвърлянето на боклук забранено, сатана. Нарушителите ще бъдат насилвани!”

7.      Пеперуди, мишки и слонове и мишени - Святият Дух ни дава помазанието „пеперуда”, така че не бива да забравяме кой е слонът и кой - мишката.

8.      Свръхестествено раждане - Има молитва, която ражда духовни синове и дъщери.

9.      Професионални воини - Излезте на ринга и се изправете срещу силите на тъмнината.

10.  Най-високият човек - Сатана използва греха на гордостта, предаден на човечеството в Едемската градина от Луцифер, за да заслепява хората.

11.  Божията светкавица - Ние позволяваме на Сина да свети чрез нас, като насочваме тази светлина към конкретни ситуации и тя „улучва целта”.

12.  Същност на молитвата - Вие трябва постоянно да освобождавате Божията сила във вас.

13.  Действия, които говорят и думи, които действат - Нашите думи и действия влияят на небесната област, която впоследствие въздейства върху естествения свят.

14.  Помазанието „страж” - До толкова, доколкото сме невежи относно нашия враг, той ще се възползва от нас и ще ни отнеме това, което ни принадлежи.

 

Библиография

Ръководство за водачи за дискусия

 

Посвещение

 

На семейството ми - Сеси, моята съпруга и най-добър приятел; Сара и Хана, нашите две скъпи дъщери, и на Исус, на Когото с любов посвещавам този труд. „Благодаря Ти, Исусе, за цената, която плати, и за страстта, която все още Те мотивира. Ти си нашият Герой. Голяма чест е да Ти служим и да те представяме на земята. Очакваме с нетърпение да прекараме още много прекрасни дни с Теб!”

 

P. S. „Надяваме се, че книгата Ти харесва, защото я направихме за Теб!”

 

БЛАДОГАРНОСТИ

Благодаря…

На Исус за това, което е, и че ни дава толкова много неща, за които да пишем.

На съпругата ми Сеси и дъщерите ни Сара и Хана за това, че вярваха в мен и ми позволиха да се отдам на този труд. Обичам ви повече, отколкото можете да си представите.

На секретарката ми Джой Андерсън, която вече получава пристъпи на безпокойство, когато чуе думите „краен срок”. Благодаря за многото извънредни часове работа и отличната редакция.

На останалата част от чудесния ни персонал - Боб, Дейвид, Уорън, Гери, Лирой и Линда, за това, че се грижеха нещата да вървят, докато аз „потъвах” в книгата.

На всички, които помогнаха с молитвите си за раждането на тази книга.

На църквата, която пастирувам, Спринг Харвест Фелошип, за това, че ми позволиха да отсъствам няколко седмици и за това, че са чудесно паство.

На Карен Кауфман, моят редактор в Регал, за многото часове усърдна работа в опит да угоди на един неопитен автор и приведе моя свободен разговорен стил в съгласие със строгия граматичен стил на Регал. Благодаря за професионализма, за разбирането, и за това, че спомогна тази книга да стане по-добра.

 

Посвещение

 

Съвременното молитвено движение започна около 1970 г. То гореше бурно в Корея няколко десетилетия преди това, но през 1970 г. започна да се разпространява по целия свят. В последните години разрастването на молитвеното движение е експлозивно. Качеството на молитвата се увеличава заедно с количеството. Молитвени огньове се запалват в почти всяка деноминация на всеки континент. Пасторите отдават по-голямо значение на молитвата, децата се молят усърдно и ефективно, увеличават се молитвените движения, и служения, семинарите въвеждат предмети, свързани с молитвата. Аз съм един от хората, дълбоко докоснати от съвременното молитвено движение. До преди около десет години молитвата беше за мен нещо отегчително. Аз знаех, че Библията ни учи, че трябва да се молим и че Бог отговаря на молитва. Знаех също, че молитвата е обичайна част от ежедневието на всеки християнин, християнско семейство или църква. Но аз очаквах молитвените събрания с почти толкова ентусиазъм, колкото посещението при зъболекаря.

За щастие това се промени. Суверенната ръка на Бог ме въвлече в това, което през 1987 г. се превърна в световно молитвено движение. От тогава аз усърдно изследвам темата за молитвата.

Молитвеният ми живот силно се подобри. Провеждам семинари за молитвата и редовно преподавам за това в семинарии. Участвам в координирането на молитвата на движението „2000 година” и съм написал няколко книги за молитвата. Причината, поради която споменавам тези неща е, не да се изтъкна като духовен гигант, какъвто не съм, а по-скоро да представя някои препоръки като фон на изявлението, което ще направя. Като професионален изследовател аз нося отговорност, доколкото е възможно да съм в течение с литературата, свързана с молитвата. Моята лична библиотека съдържа девет лавици с книги за молитвата и техният брой продължава да расте. Преглеждайки тази част от библиотеката си, която мога да видя от мястото, на което стоя, не виждам друга книга, която може да се сравни с тази, написана от моя добър приятел Дъч Шийтс.

Знам, че всяка книга има своите уникални характеристики, но „Ходатайствена молитва” е отделна категория. Според мен Дъч Шийтс е създал повече от всеки друг съвременен автор нещо, което може да се счете като стандарт в библейската теология за световното молитвено движение от 1990-те години. Бях силно развълнуван, четейки страница след страница солидно библейско поучение за различните аспекти на молитвата и бях приятно изненадан да се сблъскам с концепции, за които не бях мислил преди. Малко неща, които съм чел, са ми давали повече откровения от „Ходатайствената молитва”. Осъзнавам, че да определиш нещо като теология е опасно. Много хора смятат четенето на теология за толкова скучно, колкото гледането на крикет. Но Дъч Шийтс е един от тези теолози, които са и динамични говорители. Вместо да усложнява простите неща, както правят някои теолози, той знае как да направи сложните неща прости.

Неделя след неделя пастор Дъч проповядва на стотици хора в Спрингс Харвест Фелошип - една от най-бързо растящите църкви в Колорадо Спрингс. В проповедите си Дъч оживотворява всяка своя мисъл чрез реални житейски истории от своя живот или от живота на други. Всяка от тях показва как Бог може да бъде прославен чрез молитвата на някой вярващ.

Ако искате нова сила в молитвения си живот или в молитвения живот на вашата група, вие държите в ръцете си ръководството, от което се нуждаете. Вашите молитви ще са толкова по-силни, колкото по-съдържателни са. Няма да сте прочели много, преди да осъзнаете, че поемате някои от най-основните поучения за молитвата, съществуващи днес. И също като мен вие ще благодарите на Бога и на Дъч Шийтс за тази забележителна книга.

 

С. Питър Вагнер

Семинария Фулър Теолоджи

Глава първа: Въпросът е…

 

Без надежда

Аз знаех, че жената, за която ще се моля, е много болна. Това, което не знаех, е, че тя е в кома с трахеотомия на гърлото и с тръбичка за хранене в стомаха и е в това състояние от година и половина. Когато я видях за пръв път, беше като да очакваш рецепта, а да получиш операция на мозъка. Нейната сестра, която ме помоли да посетя тази млада жена, не ми беше казала всичко от страх, че няма да отида. Тя знаеше, че ако успее да ме накара да отида поне веднъж, аз вероятно ще се върна пак. Тя беше права! Лекарите не даваха на Даян (това не е истинското й име) никаква надежда за живот, още по-малко да излезе от комата. И дори ако се върнеше в съзнание, по всяка вероятност щеше да е труп поради силното увреждане на мозъка или поне така смятаха лекарите.

Стояли ли сте някога до човек в такова състояние, молейки Бог за чудо? Да стоите до смъртта и да се молите за живот може да е страшно. Това може да ви научи на много неща - за живота, за смъртта, за вас самите и за Бог. Особено, ако стоите до един и същи човек 60-70 пъти в продължение на една година, за около час всеки път.

 

Изправени пред неочакваното

Нещата не станаха, както очаквах. В живота рядко се случва така, както очакваме! Очаквах Бог да изцели тази млада жена чрез нашите молитви по един драматичен, лесен и бърз начин. Все пак така ставаше при Исус!

·         Не предполагах, че ще посвещавам на това по 3-4 часа седмично в продължение на една година (включително времето за пътуване).

·         Не очаквах унижения и обиди от персонала на клиниката, в която тя се лекуваше.

·         Не предполагах, че ще плача толкова много.

·         Не предполагах, че ще съм толкова смел на моменти.

·         Не предполагах, че понякога ще съм толкова уплашен.

·         Не предполагах, че това ще отнеме толкова дълго време.

·         Не предполагах, че ще науча толкова много.

 

Чудото

Да, Бог възстанови Даян! Той изцели нейния мозък, чийто най-горен слой според лекарите беше напълно унищожен от вируса. Всяка част от него беше покрита с инфекция и лекарите казваха: „Няма надежда”. На първа страница на Дейтън дейли нюз (не е истинското име на вестника) имаше статия, озаглавена „Жена се връща в съзнание жива и здрава след две години в кома”. Лекарите го нарекоха „чудо на медицината”. „Нямам обяснение” - казаха те, въпреки че не отдадоха славата на Бога. Това всъщност се случи в една съботна сутрин, когато Даян беше съвсем сама. По-рано тази седмица тя беше преместена от частната клиника в болница за лечение на някаква инфекция. След провеждането на някои изследвания, лекарите определиха, че състоянието й се е влошило, и съобщиха на семейството, че вероятно скоро ще умре.

Когато сестрата на Даян ми съобщи за това, аз се устремих към болницата. Знаейки, че хората в кома чуват и разбират всичко, което се случва около тях, аз дълго й говорих. Както разбрахме по-късно, поради увреждането на мозъка, Даян не ме е чувала. Но през тази сряда следобед аз й говорих както обикновено. „Този кошмар почти свърши - казах аз и сълзи се стичаха по лицето ми. - Нищо не може да ни попречи да получим чудото. Нищо!

Този спомен е завинаги запечатан в съзнанието ми. Когато излизах от болницата, плачейки, си спомням, че повтарях отново и отново: „Нищо не може да спре чудото. Нищо!

Това не беше просто силна надежда, а огромна вяра. Много пъти се бях обръщал към Бога през тази година с въпроса, дали наистина Той ме е изпратил при онова момиче. И всеки път получавах Неговото потвърждение: „Аз те изпратих. Не се предавай!

 

Силата на устояването

Бил съм обвиняван, че съм твърдоглав и предполагам, че е така. Всъщност в доста неприятности съм се въвличал заради упорството си, сред които две големи контузии при игра на футбол с двама души, които имаха доста повече мускули зад упорството си от мен. Но упоритостта, насочена в правилна посока, може да се превърне в добродетел, наречена устояване или твърдост. Установил съм, че това е едно от най-важните духовни качества в християнския живот. Чарлс Спърджън казва: „Чрез постоянство охлювът е стигнал до Ноевия ковчег”. Липсата на твърдост е една от най-големите причини за поражение, особено в молитвата. Ние не знаем как да чакаме. Живеем във века на микровълновата печка. А Бог обикновено е в продължителната обработка.

Така аз постоянствах цяла година и така вярата ми порасна, докато накрая знаех дълбоко в себе си, че ще победим. Галатяни 6:9 беше станал мото за мен „Нека не ни дотяга да вършим добро, защото, ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем”. Моето постоянство беше възнаградено, когато три дни след онази сряда в болницата Даян дойде в съзнание с напълно възстановен мозък. Новината за чудото се разнесе и извън страната. Всъщност клиниката, в която тя се лекуваше, получила въпроси от Европа относно нейното невероятно възстановяване.

Всяка сълза и всеки час, които бях отделил, си заслужаваха чакането, когато видях Даян в съзнание и я чух да казва думите: „Слава на Господа”. Какво научих от това усилие, продължило цяла година? Много. И все още научавам неща. В новинарския бюлетин „Ласт дейс” Леонард Рейвънхил разказва за група туристи, които посетили живописно селце. Те минали покрай старец, седящ до една ограда. Доста ентусиазиран един от туристите попитал: „В това село били ли са родени някои велики мъже?” Старецът отговорил: „Не, само бебета.”

Аз разбрах, че никой не се ражда велик. Той се оформя и изгражда с житейския опит.

Един от холивудските търсачи на таланти казал на Фред Астер, един от най-добрите певци, танцьори и актьори на всички времена: „Не може да играе. Не може да пее. Танцува малко.” Аз съм сигурен, че в определени моменти от живота ми сатана е изказвал следната преценка за мен: „Не може да проповядва. Не може да води. Моли се малко.” Благодаря на Бога за Неговата благодат, търпение и вярност към мен. В живота си съм имал повече напредък, отколкото спад.

 

Толкова много въпроси

От молитвени преживявания, от поражения и победи, от стотици часове в изучаване, съм извлякъл някои мисли, които ще споделя с вас. Вярвам, че те ще отговорят на много от вашите въпроси, като:

·         Необходима ли е молитвата наистина? Ако да, защо? Не е ли Бог суверенен? Означава ли това, че Бог прави всичко, което иска и когато го иска? Ако е така, защо да се молим?

·         Гарантирана ли е Божията воля за живота на християнина или изпълнението й зависи от молитвата и други фактори?

·         Защо често минава толкова дълго време, докато дойде отговорът на молитвата? Защо е необходимо устояване? Яков се бори с Бога. Това ли трябва да правим и ние в молитва? На мен не ми харесва мисълта да се боря с Бога, а на вас?

·         Какво да кажем за молитвата за изгубените? Как можем да сме по-ефективни? На мен ми е трудно да измислям нови начини, да искам от Бог да спаси някого, а на вас? Аз мислех, че Той иска да ги спаси. Тогава защо се чувствам, като че ли се опитвам да Го убедя, да го направи? Има ли по-добър начин? Дали да се моля за нечие спасение много пъти или да се моля веднъж и след това просто да благодаря с вяра?

·         Какво да кажем за духовното воюване? Ако сатана е разгромен и Христос има цялата власт, не би ли трябвало просто да забравим за дявола? Бог ли връзва нечестивия или ние?

·         Какво точно е ходатайствената молитва? Но не ми казвайте, че това е просто да „застанеш в пролома”. Нямам нужда от религиозни цитати и църковен жаргон. Знам, че тази мисъл е взета от Библията, но какво означава?

·         Какво да кажем за закрилата? Дали всичко, което се случва с мен и семейството ми, е допуснато от Бог? Има ли нещо, което трябва да направя, за да осигуря безопасността ни?

·         Как да носим „един на друг теготите си”? (Галатяни 6:2).

·         Има ли „правилно” време за отговор на молитвата или времето зависи от мен?

 

Отегчихте ли се от толкова въпроси? Аз да, така че ще спра. На вас дори може да ви е омръзнало да си задавате някои от тях. На мен ми беше. Много хора отдавна са спрели да си ги задават и вероятно също са спрели да се молят. Моля ви, не правете това!

Продължавайте да питате! Открил съм, че правилните отговори започват с правилните въпроси. Бог няма да отговори на скептика и не Му е угодно неверието, но Той обича тези, които искрено търсят отговор. Той не смъмря тези, на които им липсва мъдрост и искат от Него (Яков 1:5). Той е добър Баща. Нека да се молим заедно с тази молитва:

Отче, ние се нуждаем от по-добро разбиране, а не от повече знания. Вече имаме толкова знание, че сме започнали да ставаме объркани. Да, дори скептични понякога, тъй като знанието ни не винаги работи. Всъщност, много пъти преживяванията ни са изглеждали в противоречие с Библията. Отче, нуждаем се от някои отговори. Имаме нужда да свържем знанието с опита.

Насърчаваме се от историите на молитвените воини като пророк Илия, апостол Павел, Георг Мюлер, Дейвид Брейнард, Андрю Мърей, но, Господи, откровено казано е обезсърчително, когато изглежда, че молитвите ни не работят. И смущаващо е също, защото не знаем дали някога ще можем да се молим по 3-4 часа на ден, като тези велики ходатаи. Ние се нуждаем от нещо повече от вдъхновение. Нуждаем се от отговори. Така че, както Твоите ученици, Господи, ние Ти казваме: Научи ни да се молим! Знаем, че това често изисква много усилия, но не може ли и да е забавно? Ние знаем, че ще се проваляме, но бихме искали да имаме повече успехи. Знаем, че ходим „с вяра, а не с виждане” (ІІ Коринтяни 5:7), но не може ли да видим малко повече победи, спасени души, изцеления…? Уморихме се да обличаме невежеството си в сляпо подчинение и да наричаме това духовност. Омръзна ни от религиозни дейности, които ни помагат за известно време, но не дават почти никакъв траен плод. Не искаме повече форма на благочестие, лишена от силата Ти. Помогни ни, моля Те! В името на Исус се молим. Амин.

 

Глава втора: Необходимостта от молитва

 

Защото аз казвам

„Защото аз казвам!” Не ви ли е неприятна тази причина да направите нещо? Това не само е неприятно, но убива мотивацията. Едно е, когато въпросът „защо” идва от бунтовна съпротива, но когато някой искрено не разбира защо, този отговор може да е много обезкуражаващ. Спомням си как получих удар с линия по ръцете само заради въпроса „защо”. Шляп! „Защото аз казах. Млъквай и го направи!” Все още ми се иска да ударя тази учителка по ръцете с пръчка, без да й казвам защо! (Не се притеснявайте, ще говорим за непростителността друг път). Никой не иска да прави нещо просто, защото някой е казал. Знам, че Бог понякога изисква от нас неща, които не разбираме напълно, но това са редки случаи, свързани с покорство и доверие, а не начин, по който Той очаква да живеем всеки ден. Ние не сме роботи, които никога не питат защо. Бог не изисква от нас щраусово мислене - да заровим глава в пясъка, слепи за истината и действителността.

 

Чудя се защо

Бог ни е дал Библия, пълна с отговори на въпросите на живота. Въпросът, от който аз се интересувам, е „Защо да се молим?”. Не говоря за това в смисъл на нуждата от различни неща. Очевидно ние се молим, защото се нуждаем или искаме нещо. Говоря за въпроса „защо” в контекста на Божия суверенитет. Дали наистина моите молитви имат особено значение? Няма ли бог така или иначе да направи това, което иска? Повечето хора, дори и само подсъзнателно, вярват точно това. Доказателство за това е техният молитвен живот или липсата му.

Могат ли молитвите ни наистина да променят нещо? Бог нуждае ли се от моите молитви или Той просто иска да се моля? Някои смятат, че един Всемогъщ Бог не се нуждае от нищо, дори от нашите молитви. Може ли Божията воля на земята да бъде осуетена, ако не се молим? Много хора биха ме обвинили в еретизъм дори само, защото повдигам този въпрос. Но тези и други въпроси изискват своя отговор. Открил съм, че разбирането за причината да правим нещо е огромна сила за мотивацията ни. Вярно е същото и обратното. Като дете се чудех защо в плитката част на басейна има знак „Гмуркането забранено”, докато един ден не си ударих главата в дъното.

Чудех се защо не бива да докосвам приятно зачервената жар в печката и открих. Чудех се защо момчето, което вървеше пред мен в гората каза: „Наведи се”. Помислих си: „Не искам да се навеждам. Не трябва да се навеждам.” Тогава един клон ме удари по лицето. Сега се навеждам.

 

Трябва да знам

Някой е казал: „Да се греши е човешко. Да повтаряш грешките си е глупост.” Сигурен съм, че и това ми се е случвало, но не с тези три неща, защото вече знаех защо! Но тук не говорим за подутини, изгаряния и драскотини, а за вечни съдби. Говорим за домове, семейства, добруването на хората, които обичаме, съживление в градовете ни и много други важни неща. Когато Бог казва „моли се”, искам да съм сигурен, че това е от значение. Не бих се занимавал с религиозни дейности, защото времето ми е ценно, а предполагам и вашето. Прав ли е бил С. Гордън, като е казал: „Ти можеш да направиш повече от това, да се молиш, след като си се молил, но преди да си се молил, не можеш да направиш нищо друго, освен да се молиш… Молитвата нанася решаващия удар… Служението само събира резултата…”? Ако Бог ще направи нещо, независимо от това, дали се молим или не, Той не се нуждае от нашата молитва и ние не трябва да си губим времето с това. Ако всичко е que sera, sera, по-добре да си вземем почивка и да оставим нещата да се случват. Ако, от друга страна, Джон Уесли е бил прав, като е казал: „Бог не прави нищо на земята, освен в отговорна молитва, отправена с вяра”, аз бих се лишил от малко сън за това. Бих променил начина си на живот заради това. Бих изключил телевизора и дори бих пропуснал едно или две хранения.

·         Аз трябва да знам, дали кистата в яйчника на съпругата ми изчезна, защото аз се молих.

·         Аз трябва да знам, дали оцелях при земетресението, защото някой се е молил.

·         Аз трябва да знам, дали Даян излезе от кома с възстановен мозък, защото се молихме.

·         Аз трябва да знам, дали молитвите ми за някого са били решаващи за вечната му съдба.

 

Необходима ли е молитвата?

Действителният въпрос е, дали суверенният Всемогъщ Бог се нуждае от нашето участие или не. Необходима ли е молитвата наистина? Ако да, защо? Аз вярвам, че е необходима.

Нашите молитви могат да донесат съживление. Те могат да донесат изцеление. Ние можем да променим една нация. Крепости могат да паднат поради молитва. Аз съм съгласен с Е. Баундс, който казва: „Бог оформя света чрез молитва. Колкото повече молитви има по света, толкова по-добър ще е светът и толкова по-голяма ще е силата, възпираща злото. Молитвите на Божиите светии са капиталът на небето, чрез който Бог извършва Своята велика работа на земята. Бог прави самото съществуване и успех на Своята кауза зависими от молитвата.”

Напълно съм съгласен с това и искам да споделя с вас защо вярвам, че е така. Ако се съгласите с мен, ще се молите повече. И вероятно също ще се молите с по-силна вяра.

 

Първоначалният план на Бог

Отговорът на въпроса „Защо е необходима молитвата?” се намира в първоначалния план на Бог, когато Той създаде Адам. Преди смятах, че Адам е бил доста впечатляващ. Сега знам, че е бил абсолютно велик. Името Адам означава „човек, човешко същество”. С други думи Господ създаде човека и го нарече Човек. Той направи адам и го нарече Адам. Всъщност много често, когато Библията използва думата „човек”, еврейската дума е adam. Казвам това, за да покажа, че Адам представлява всички нас. Това, което Бог имаше за Адам, Той го имаше за цялото човечество.

Какво беше Божието намерение? Първоначално Той даде на Адам, Ева и тяхното потомство власт над цялата земя и всички творения, както виждаме в Битие 1:26-28 „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.” Виждаме същото и в Псалм 8:3-8 „Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, казвам си: Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш? А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, и със слава и чест си го увенчал. Поставил си го господар над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му, всичките овце и говеда, още и животните на полето, въздушните птици, морските риби, и всичко що минава през морските пътища.

 

Адам - Божият представител на земята

Еврейската дума mashal, преведена като „господар” в стих 6 на този пасаж, показва, че Адам (и в последствие неговите потомци) беше Божият управител тук, Божият губернатор. Адам беше посредник или представител. Псалм 115:16 потвърждава това: „Небесата… Вечният държи сам, а земята Той повери на човешките чада” (Превода на Мофат). Този превод предава с голяма точност смисъла на еврейската дума nathan, често превеждана като „даден”. Бог не изгуби собствеността върху земята, но Той възложи на човечеството задачата, да я управлява. Битие 2:15 казва: „Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази”.

Думата „пазя” е превод на еврейската дума shamar, която означава „защитавам, закрилям”. Това е основната дума, използвана за страж в Писанията. Адам буквално беше Божият страж или пазач на земята. Никой сериозен изследовател на Библията не би оспорил, че Адам беше Божият представител тук. Но какво всъщност означава да представляваш някого? Речникът го определя като „да представиш отново”. Представителят е човек, който представя волята на някой друг. Аз например имам честта да представям Христос на много места по света. Аз се надявам, че отново Го представям, когато говоря в Неговото име. Речникът споменава още няколко значения, като: „да покажеш образа и подобието на, да говориш и действаш с авторитета на, да бъдеш заместник или агент на”. Звучи много подобно на това, което Бог даде на Адам, нали? Не е лека задача да представяш Бог. За да помогне на нас, хората, по-добре да изпълним тази задача, Бог ни направи толкова подобни на Него, че беше заблуждаващо. „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде” (Битие 1:27). Еврейската дума за образ е tselem, което включва представата за сянка, привидение или илюзия. Илюзията е нещо, което мислиш, че виждаш, но при по-внимателно наблюдение откриваш, че очите ти са те измамили.

Когато творението видя Адам, те трябва да са реагирали в следния ред на мисли: „Първо помислих, че е Бог, но това бил Адам”. Какво представяне! Това е тежка теология. Също се казва, че Адам беше подобен или сравним с Бог. Еврейската дума demuwth, преведена като подобие в Битие 1:26 идва от думата damah, която означава „да сравня”. Адам много приличаше на Бог! Псалм 8:5 в действителност казва, че хората са били създадени „само малко по-ниско от Бог”. Бог дори ни е дал способността да създаваме вечни духове, нещо, което не е поверил на никое друго творение! По-нататък същият стих казва, че човечеството беше увенчано със славата на Самия Бог.

Като говорим за тежка теология, определението на еврейската дума kabowd, която е преведена като „слава”, буквално означава „тежък”. Това, разбира се, е свързано с представата за авторитет. Ние все още използваме тази метафора, когато казваме, че някой „носи голяма тежест”. Адам носеше тежестта на земята. Не знам колко тежеше Адам, но беше тежък. Той представляваше Бога с пълна власт! Той управляваше! Гръцката дума за слава - „doxa” е също толкова изразителна. Тя включва идеята за разпознаване. тя е това, което прави нещо или някой да бъде разпознат такъв, какъвто е. Когато четем в Писанията, че човечеството е славата на Бога (І Кор. 11:7), това ни казва, че Бог беше разпознат в хората. Защо? За да могат хората да Го представляват. Когато творенията поглеждаха към Адам, те трябваше да виждат Бог. И така беше, докато Адам не съгреши и не отпадна от Божията слава. Бог вече не може да се види в падналото човечество. Трябва отново да се променим по Божия образ „от слава в слава” (ІІ Кор. 3:18), за да може Бог да бъде разпознат в нас.

Моята цел не е да ви обърквам с безброй определения, а по-скоро да разширя разбирането ви за Божия план относно човечеството при сътворението. Затова ще обобщя това, което вече казах. Адам беше подобен или сравним с Бог. Толкова много приличаше на Бог, че беше заблуждаващо. Бог можеше да се види в Адам, което означава, че Адам „носеше тежестта” тук, на земята. Адам представляваше Бог, представяйки отново Неговата воля на земята. Адам беше Божият управител тук. Земята беше поверена на Адам, тя беше под неговата власт и грижа. Адам беше страж, пазач. Как вървяха нещата на земята, към добро или към лошо, зависеше от Адам и неговото потомство.

Помислете за това. Ако земята беше останала рай, това щеше да е поради човечеството. Ако нещата се объркаха, това беше поради човечеството. Ако змията взе надмощие, това беше поради човечеството. Човечеството наистина беше в своята власт! Защо Бог го направи така? Защо пое такъв риск? От това, което знам за Бог от Писанията и от личния си живот с Него, мога да направя само едно заключение: Бог искаше семейство – синове и дъщери, които да имат лично взаимоотношение с Него. Затова Той направи нашите прародители подобни на Себе Си. Той постави Собствения Си живот и Дух в тях, даде им прекрасен дом с много домашни любимци, седна и каза: „Това е добро”. Той всекидневно общуваше с тях, разхождаше се с тях, учеше ги за Себе Си и техния дом. Той каза: „Дайте ми внуци и внучки”. Бог беше Баща и беше развълнуван!

Въпреки, че това е моя интерпретация, тя не променя Писанията. Тя ни води до заключението за необходимостта от молитвата.

 

Бог работи чрез молитвите на Своите хора

Нека да продължим с това заключение. Тъй като говорим за тежки неща като славни корони, илюзии и хора, създаващи вечни неща, как ви се струва като тежест следното? Толкова пълна и окончателна беше властта на Адам на земята, че не само Бог, но и Адам можеше да я даде на някой друг! Чуйте думите на сатана в Лука 4:6-7, когато изкушаваше Исус: „На Теб ще дам всичката власт и слава на тия царства (защото на мене е предадена и аз я давам комуто ща) и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.” Това, че властта беше предадена на него, беше вярно и Исус го знаеше. Той дори три пъти в Евангелията нарече сатана „князът на този свят” (Йоан 12:31, 14:30, 16:11). Ето и второто тежко нещо. Божието решение да работи на земята чрез човеци беше толкова пълно и окончателно, че Бог трябваше да стане част от човешката раса. Няма друга по-изумителна истина. Нищо не може да даде по-силно доказателство за окончателността на Божието решение, да работи чрез хора. Без съмнение хората завинаги щяха да останат Божията връзка към властта и активността на земята. Смятам, че в това е причината за необходимостта от молитва.

Бог още от сътворението избра да работи чрез хората, а не независимо от тях. Това винаги е било и ще бъде така, дори с цената на това, Бог да стане човек. Въпреки че Бог е суверенен и всемогъщ, Писанията ясно ни казват, че Той ограничи Себе Си относно земните дела в това, да работи чрез човешки същества. Не е ли това причината земята да е толкова неуредена? Не, защото Бог иска да е така, но поради нуждата да работи и извършва волята Си чрез хора.

Не е ли това истината, разкривана през цялото Писание?

·         Бог и човекът работят заедно за добро или за лошо.

·         Бог се нуждае от верни мъже и жени.

·         Бог се нуждае от народ, чрез който да работи.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене