Интересен е животът ми още от самото раждане. Дори в момента, когато съм се раждала, Бог е показал на родителите ми, че аз е предопределено да бъда Негова. Бог е показал, че за Него аз съм особена. Когато съм щяла да се родя, баща ми е бил на кино да гледа филм по романа на Димитър Талев „Железният светилник“. Изведнъж, когато героинята от романа Султана е извикала към дъщеря си, Кате, Катерино, нещо като ток е минало през тялото на баща ми и той е почувствал, че аз , неговата дъщеря съм се родила, че съм момиче и ще се казвам, Екатерина. Още от ранното ми детство дяволът е правил опити да ме убие. Не просто защото ме мрази – а защото вероятно е чувствал, че Бог ме е предопределил някой ден аз да стана голям Негов служител. Няма да забравя, когато четях автобиографията на големия проповедник Кенет Хегин. Той описваше за себе си същото – родил се е недоносен, само 500 грама, с увреждания на сърцето, обездвижен на легло. Дяволът е знаел, че този човек ще е велик служител, затова е искал да го унищожи още при раждането му. Интересно, че Бог му е дал видение – или Библията, или ковчег, тоест, или ще бъдеш Мой служител, или ще умреш. Бог действа така силно само, когато чувства, че в противен случай животът на човека може да се изкриви в друга посока. След като съм се родила, майка ми не е можела да ме кърми и са ме захранвали изкуствено. Съседката ги е объркала, като им казала да правят млякото ми по неправилен начин. АЗ съм започнала да го повръщам. Наложило се е да го сменят от Хумана на Бебе 0 или 1. А това Бебе се е намирало много трудно. Баща ми е търсил връзки и в Банкя и къде ли не, за да го намери. И е  преравял рафтовете с това мляко, за да види коя кутия е в срок на годност. Това беше същият баща, който сега ми спасяваше живота, а на по-стари години можеше от тормоз да ми го отнеме... Странно обстоятелство, нали. Следващият път, когато съм щяла да умра, съм се разболяла от двустранна пневмония. Участъковата ми лекарка не е искала да погледне рентгеновата ми снимка. Казала, щом рентгеноложката е казала, че няма нищо, всичко е наред. Случайно лошата ми леля, която ме тормозеше, взела снимката и я отнесла на специалист. Та тук пак се получава странна ситуация. Този човек леля ми тормозеше и мен, и околните, а тогава, виж , ми спаси живота.  Та , при тази пневмония ми биха инжекции Гентамицин. И аз ревях, само като видех медицинската сестра да се задава.  Израстнах травмирано дете. В моя дом все се крещеше и се унижаваше ближния. ЖЕните мълчаха. А мъжете заплашваха.  Дядо ми беше богослов и хората често мислят, че поради това той ме е обърнал към Бога. А всъщност, той не можа да обърне и собствените си дъщери. Всъщност дядо ми е говорил много малко за Бога. Библията стоеше все на масата му, но той беше саможив човек, който не бе много добър пример за християнин. Да, беше почтен, но много прекален във всяко нещо и ограничен. Когато почина, аз бях на 14 години. Повярвах в Бога, когато нямаше и 40 дни след смъртта му. Понякога мисля – ето, православните казват, че до 40 дни душата на умрелия е още тук, на земята, дали това има някакво значение... Но аз знаех и чувствах, че за Бога има значение това, че дядо ми беше учил за свещеник. Просто според Словото Си Той благославя потомците на свещенослужителите и желае и те да Му служат като предците си – подобно на Давидовия и Левиевия род. Просто аз бях единствената от семейството на дядо ми, която би била в състояние да служи на Бога тогава, в онзи момент. Аз бях просто призвана и избрана от Бога да го правя. Когато Бог ми изяви по свръхестествен начин, че съществува, аз усетих, че тази крачка от НЕгова страна означаваше, че все едно Той ми казва, ето , Аз Съм тук, ела и Ме следвай, ти си Моя. Той искаше действие от моя страна. Не го беше направил просто така. Как се случи. Седях аз на пода пред бюрото си и четях стария дебел молитвеник на дядо ми. В него бяха публикувани много псалми. Като четях псалмите, почувствах вътре в сърцето си Божието присъствие. Видях като видение Бога на трон. Видях видението не с физическите, а само с духовните си очи. Видях го вътре в сърцето си. Продължавах да го виждам в продъжение на две години постоянно в себе си. Защо ли? Защото Бог дава такива свръхестествени прояви с цел да задържи хората при Себе Си, ако знае, че на човека му предстои някакво такова изпитание, че ще бъде тласнат към възможността да се съмнява в съществуването на Бога по различни начини. Затова Бог прави така, че да те накара да Го запомниш и да знаеш, че въпреки лъжите, Той е тук и Той е Единственият истински Бог.  Започнах да се интересувам от Него, след като Той ми показа, че съществува. Прочетох купчина учебници по вероучение, останали от разни баби. Там пишеше за Бог. Опитах се да чета и от Библията. Но когато не си духовно новороден, за теб тя е заключена книга. Четох от нея от началото, от Стария Завет, стигнах до историята с Яков и стълбата, и спрях. БЕше ми скучно и неразбираемо.  Чувствах, че нещо не ми достига. Попитах какво е. И след месеци Бог намери начин да отговори. Моя приятелка ми донесе малка книжка със снимки от филма Исус. В нея беше евангелието от Лука, по което е правен филмът. Това беше преди 22 години. Там имаше и статия за това, как да преодолеем пропастта, която ни дели от Бог. Да правим добри дела, за да Му угодим, не беше достатъчно. Трябваше да приемем Исус за свой личен Господ и СПасител. Това включваше в молитва да изповядаме греховете си, да помолим за прошка, да признаем , че Исус е Божий Син, Който е умрял за нас и възкръснал. Трябва да приемем жертвата Му лично за нас. Това е. Трябваше да изберем. Дали да сложим на престола на живота си себе си или Бога. Това е егоцентризмът или богоцентризмът.  Във всичкото това време аз ходех в православна черква. Молех се и Господ ми говореше. Знаех, че има една посока и че цял живот сърцето ми е търсило именно това. Хората от другите религии търсят Бога на различни места, имат празнота в себе си...И до края на живота си не намират нищо. Защото търсят според егоистичните си желания, а не обективно. А аз бях казала, искам да намеря истината, но не такава, каквато е тя според хората, а обективно, не от човеци. Бог ми я показа – истината , това е Самият Той. Много е интересно това – да трябва да се отдадеш в ръцете на Бога Той Сам да те доведе до Себе Си. И не знаеш къде ще му излезе края. Доверяваш Му се и се покоряваш на Неговото темпо.  Спомням си единствената свестна проповед, която съм слушала в православна черква. Беше в храма АЛександър Невски, беше изнесена от отец Грозьо Грозев. Същият, който при идването на актьора Освалдо Риос у нас за първи път, го посрещна и говори с него, пък го почерпи и ракийка. Проповедта на отчето тогава беше на тема, кой е този Бог от Който се страхувате. ИСтината е, че Бог прощава. Хората слушаха проповедта изстръпнали. Аз също. Тя дойде точно навреме, за да отговори на някои мои въпроси. Същата приятелка, която ми беше дала книжката, ми каза, че тя е дадена от норвежки проповедници, които са тук, и те са я поканили на техните сбирки. Не знаех, че те са протестанти. Отидохме с нея там. Баща ми каза, те са протестанти. АЗ се ядосах и казах, ох, тия сектанти, защо се съгласих да ги посетя. Съжалявам. Отидохме една спирка след зала Универсиада. Там, в малък клуб на СДС се събираше църквата на пастор Георги Бакалов. Винаги съм го казвала и сега пак ще го кажа. Той за мен е една велика личност. Рядко има Божии служители с такова лично и дълбоко общуване с Бога, каквото тогава имаше той. Той за 2 години после ме научи на толкова неща, на които никой не е могъл. Той ми създаде такава здрава библейска основа от знания за Бога, че въпреки, че бях напуснала църквата му за 11 години, не се помръднах от учението му нито на крачка. Не се отдадох на светски удоволствия – нито на блудство, нито на лъжи, нито на гордост и щестлавие.  В църквата на Георги Бакалов канеха хората за покаяние и приемане на ИСус като техен личен Спасител. Желаещите трябваше да излязат пред цялата църква. Осмелих се едва на четвъртата седмица поред. Но тогава стана чудо. Бог ми показа с видение как става моето духовно новорождение, което се извършваше в момента. Видях една ръка от светлина, която влезе в сърцето ми. Тя взе старото ми сърце, стария ми дух, който приличаше на мръсен парцал, черен, с дупки, обгорял, и вместо него ми сложи нов, който беше Святият Дух – една свещ от огън и светлина.  Гледам в църквата, всички тези харизматични вярващи изповядваха кръщение със Святия Дух. Значи, вярваха, че както апостолите при Петдесятница са проговорили на чужди езици вследствие на Духа, и това като дар си продължаваше три века през ранната църква, така трябва да е и сега. Тези вярващи тук се молеха на някакъв непознат език, който не разбират. С този език Самият Святи Дух чрез тях говори тайни на Бога и ходатайства. Поисках този дар. Казах, Господи, искам го. След една седмица го получих. Както се молехме в църквата и всеки говореше на глас, беше шумно така, че не чувах своя глас. ИЗведнъж усетих, че устата ми си говори на непознат език, който не разбирам. Тогава беше английски, после стана италиански – след месеци. После еврейски и така е до днес.  Взех водно кръщение след един месец. Беше март, имаше още сняг, а аз се кръстих в река. Езически обичай, приет от католиците през средновековието е, че хората трябва да се кръщават като бебета. Човек трябва да е зрял, за да вземе решение, че иска да следва Христос. Затова се взима кръщението – то е завет с Господа. И трябва да бъда с пълно потапяне, а не поръсване. Отидохме там, където и всички църкви. На последната спирка на автобус номер едно, след Горубляне. Потяпаха ни облечени в нощници, не с дрехи. Бях навила големия си пешкир около кръста под дрехите, за да не го видят родителите ми. Нощницата ми бях навила в малката си чантичка така тънко на един пръст дебелина, за да не видят родителите ми. След като след кръщението се избърсах пак в пешкира, пак така мокър го увих около мен.  Имаше и голяма победа по отношение на много проблеми в живота ми. Имах раздвояване на личността. Просто чувствах, че две души живеят в мен. Бог по свръхесествен начин се справи с това. Веднъж се разхождах по Граф Игнатиев и, тогава просто усетих, как тези две половини се съединиха в мен. Това беше чудо и победа. Слава да бъде на Бога за вечни векове, амин.