МОЕТО СВИДЕТЕЛСТВО - ПРЕД ОЧИТЕ МИ ДЕТЕТО МИ ВЪЗКРЪСНА!
Споделяла съм и пак ще споделя това свидетелство, за да отдам от цялото си сърце своята безкрайна благодарност към всемогъщия, милостив, добър, любящ, свят, праведен, верен наш небесен Отец.
Имах едно много трудно раждане с първия ми син, продължи три дни, най-накрая детето се роди, но бездиханно, без сърдечна дейност и в т.нар. бяла асфиксия. Пред очите ми се водеше борбата на медицинския екип за неговото възвръщане към живота. С всяка изминала секунда се отдалечавахме от победата над смъртта. И се изчерпаха всички методи за спасение. Минаха 5 минути, минаха 6, минаха 7, минаха 8 минути, нищо.... А преди да се роди малкото човече колко ли минути е било без жизнени функции?
И в залата настана една много тягостна тишина. Безнадеждност.
Но в този толкова критичен момент едната акушерка започна да се моли горещо със сълзи и да вика към Бога за помощ! И чудото стана! Детенцето ми пое първата си глътка въздух, БОГ МУ Я ДАДЕ! БОГ МУ ДАДЕ ЖИЗНЕНОТО СИ ДИХАНИЕ! Бебето ми проплака!
Тази акушерка е наша братовчедка, вярваща в Господа. 
Бог така нагласи нещата, времето, екипа, всичко, за да се прослави!
Според медицината след 5 минути на клинична смърт мозъкът се уврежда от липсата на кислород и кръвообращение. Ако все пак се възобнови живота, такъв човек остава с мозъчни увреди. 
Но Бог не допусна това! Детенцето се равиваше чудесно. Проходи на 8 месеца и 20 дни. Порасна. Днес е образован млад мъж, знае 5 езика, Бог му даде дарба да рисува чудесно и рисува библейски сюжети, Бог му даде чудесна съпруга, имат две дечица и всички са вярващи и обичащи нашият Господ Бог.
След години един ден в кабинета ми доведоха едно детенце, което беше се родило по същият драматичен начин. Детето беше на 9 години и тежеше само 5-6 килограма, един труп, който можеше само да диша, едно напълно безпомощно същество. Гледах го това детенце и сърцето ми беше свито от мъка. В този момент Бог насочи погледа ми към снимката над кушетката, от която се усмихваха двамата ми сина. И Бог ми даде тази мисъл - "ето какво можеше да бъде и с моя син"!
О, Господи, колко Ти благодаря, за Твоята милост към мен!
След известно време, когато синът ми беше в кабинета ми, аз му разказах за това увредено дете и му казах: "ТИ НЯМАШ ПРАВО ДА НЕ ВЯРВАШ В БОГ!" 
Да, ние нямаме право да не вярваме в живия Бог!
След много кратко време Бог продължи Своята работа с нас. По чуден начин ни даде аудио евангелизиращ курс с 22 проповеди, които с голямо помазание докоснаха и победиха сърцата ни. Аз от малка съм вярваща, но бях без това ясно познание.
Сега с лекота възпитаваме внучетата във вярата. И всеки ден имаме радостта в Божието присъствие.
Господ е велик!
Винаги Неговият план успява!
Добре е да се научим, колкото може по-рано да чуваме и да слушаме гласа Му, за да имаме един живот пълен с радост, мир, любов, вяра, надежда, сила, мъдрост, светлина.
Боже, Татко небесен, какво имам аз, което мога да Ти дам и което не е от Тебе? 
Само сърцето си мога да Ти дам и съм Ти Го дала, за да Те славя и хваля докато съм жива на този свят!
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ВСИЧКО!
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА МОЯ СПАСЕН И ФИЗИЧЕСКИ, И ДУХОВНО СИН БОЖИДАР!
ЦЯЛАТА СЛАВА Е НА ТЕБ, БОЖЕ ВЕЛИКИ И ВСЕМОГЪЩИ!