http://www.blagovremie.com/content/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D0%B5-%D0%B2-%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B9-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%B2-%D1%85%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8
евруари, 2011 Както бе в дните на Ной Днешните политически събития могат да доведат до система, при която един човек да управлява света

Дейв ХИСЛИ

В тези дни на изпълнение на пророчествата, се нуждаем от разбиране как да се подготвим за онова, което предстои. Ние трябва да изучаваме библейските пророчества, да различаваме кое се отнася към миналото, но е за поука и ръководство в настоящето, и кое принадлежи на бъдещето.

Жизнено важно в нашия днешен ден е да имаме истинското познаване на Исуса, който “…в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир”. За тази цел, ние трябва да изучаваме корените и основите на нашата вяра, връщайки се към източниците, за да възстановим прозренията, които бяха частично пренебрегнати дори и от реформаторите. Вярващите езичници бяха отслабени от влиянието на гръцката философия по въпросите на теологията и от римското господство, довело до отстраняване на еврейския народ от земята му. Но днес, евреи и езичници, които вярват и очакват идването на Исус, могат да вървят към дните на подготовка по начин, който не е бил възможен почти 2000 години. Освен това, трябва да разбираме световната ситуация, която върви към кулминацията си.

И Исус, и апостол Петър цитираха примери за дните на Ной /Матея 24:37-42; Петър 2:4-5/, за да предупреждават за идващия Божий съд. Исус каза, че Божият съд ще съпровожда Неговото връщане. Както потопа бе Божие осъждение на онова поколение, така и връщането на Исус ще бъде окончателна разплата. В примера, който Исус дава относно дните на Ной (Матея 24:37-42), Той няма предвид грабването на Църквата, както мнозина го тълкуват. Исус сравняваше връщането Си с потопа, защото тогава невярващите бяха премахнати от лицето на земята.

Исус обеща, че преди Неговото връщане ще бъдат провъзгласени предупреждения, но повечето хора просто ще следват живота си. По подобен начин, призивът в дните на Ной бе за покаяние, но повечето хора не му обърнаха внимание.

Необходимо ни е да схванем редица моменти, ако искаме да разберем значението на “дните на Ной”. На първо място, Битие 11:1 ни изявява, че в дните преди потопа всички хора говореха на един език и се съюзяваха в бунт против Бога /Битие 11:3-6/. Господ разбърка езика им, като по този начин ги направи неспособни да общуват помежду си и ги разпръсна. Забележително е, че всичко това се случи след потопа. Това означава, че предупрежденията за нуждата от покаяние и спасение бяха предавани на обичайния език, който доминираше в онези дни.

Езици

Според Писанията винаги ще има различни нации, а това означава и различни езици. Тогава как ще се проповядва благовестието за спасение по същия начин, както в дните на Ной?

Лука разказва как в деня на Петдесятница, евреите от всяка нация под небето, събрани в Ерусалим за празника, бяха озадачени от изявата на Святия Дух всред Исусовите последователи /Деяния 2:1-11/. Внезапно, всеки от тях чу тези ученици да говорят на неговия език, възхвалявайки чудните дела на Бога. Точно както в дните на Ной, всеки един от тях чу за чудесните дела на Бога на своя собствен език.
Апостол Петър им обясни, че за странните неща от това утро е пророкувал пророк Йоил. Но въпросът ни е, какво точно бе посланието в пророчеството на Йоил?

Като Божий говорител по времето на цар Йоас /835-796 год. пр. Хр./, Йоил каза, че южното царство Юда, ще бъде поразено от бедствие без предупреждение. Напаст от скакалци ще се спусне на земята, като Божие осъждение за грях. Впрочем, сравнена с бъдещото Божие осъждение в деня на Господа, тази напаст от скакалци ще ни изглежда много малко нещо. В онзи ден Бог ще порази враговете Си, но след осъждението ще последва благословение за онези, които са устояли в покорство пред Него.

Във второто си послание към еврейските вярващи, апостол Петър предупреждава, че денят на Господа ще дойде като крадец в нощта. С други думи, Божието осъждение ще дойде внезапно. Това бе същото известие, което донесе Йоил около 800 години по-рано. В деня на Петдесятница 3.000 души откликнаха на предупреждението с покаяние /Деяния 2:37-41/.

На второ място, нужно е да размислим как е изглеждала земята в онези дни /Битие 6:11-12/. До времето на Ной, грехът бе вече засегнал всички човеци. Имаше по изключение някои духовни хора, но и те бяха заразени от греха. Това зло, покорило цялото човечество, ни дава основания да разберем единствената и непреодолима причина за потопа – Грехът!
Павел ни дава живо описание на греха, който бележеше дните на Ной, грях, който продължи и след потопа /Римляни 1:18/. Той уточнява, че още от самото начало Бог се е изявявал достатъчно на всички човеци, за да знаят, че Той желае те да се приближават при Него.

Надолу

Какво направиха обаче хората с това откровение? Апостол Павел описва трагичната им духовна деградация, която ги водеше надолу. Това може да се види в Римляни 1:19-21.
Забележете, че хората започнаха с ясно познаване на Бога, но те отхвърлиха истината и я замениха със собствените си спекулации и измислици за Него. Колкото повече те отхвърляха Божията изявеност, толкова по-плътен мрак обвиваше сърцата им, докато накрая Бог ги предаде на покварен начин на живот. Резултатът от отхвърлянето на Божията изява винаги води до неморално поведение, което се превръща в отявлен егоцентризъм.

Естествено е, че човеците сами не могат да си представят кой е Бог и затова Той милостиво им се изявява. Жизнено важен е изборът, който те правят - да приемат или отхвърлят това откровение. Човеците от дните на Ной бяха благославяни с Божията самоизява. Апостол Павел казва, че поради това хората са без извинение за отхвърлянето на Бога и за греха си.

Грехът често се дефинира като “загубване на белега”. Грешниците загубват белега на Божията съвършена истина, заменяйки я със собствените си несъвършени фалшификати за реалностите на живота и за Бога, жънейки впоследствие резултатите от този си бунт.

Днешният свят е тръгнал назад, и както древното човечеството в дните на Ной, това неминуемо го води и днес към Божие осъждение. Този път обаче, то няма да бъде потоп, а инструмент за връщането ни към Господа Исуса. Посланието, което трябва да чуем за станалото в дните на Ной, е нуждата ни от покаяние, защото Исус ще бъде или нашия Съдия, или нашия Ноев ковчег.

Бяха ли Ной и семейството му проповедници? Носеха ли те послание от Бога за покаяние? Изглежда, че съвременната ни представа за типичния проповедник не подхожда за Ной, но Моисей и апостол Петър нямаха съмнения за това. Те писаха, че предупреждението за потопа обхваща времето от 120 години преди настъпването му и докато през всичкото това време Ной приготвяше кораба, той, всъщност, стана“проповедника на правдата” /Битие 6:3; І Петрово 3:20; ІІ Петрово 2:5/.

Потопът, който погуби поквареното човечество, не бе внезапна експлозия на свещен гняв, но бе края на великодушно предоставения от Бог период на “последна възможност” за покаяние. Днес толкова много морални и духовни граници са съборени и възниква представата, че човечеството се е забързало назад във времето, за да възпроизведе отново “дните на Ной”, а онези, които се нуждаят от Божието предупреждение ще се приготвят…

Посланието за нуждата от покаяние наистина е било проповядвано и от хората от фамилната линия на Ной. Енох /който ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе/ бе бащата на Матусал, който бе дядото на Ной. Имената в древния свят имат значение. Йоил означава Господ е Бог, Анания означава Бог е благ и милостив, Исус означава Спасител. А какво е значението на името Матусал? То означава “И когато той умре, тогава той ще бъде изпратен”. Ние знаем, че тук става въпрос за потопа.

Невероятно е, но след осъждението на потопа, новото население на земята отново се разбунтува против Твореца - този път чрез човека, наричан Нимрод. В Битие 10:8-9 ние виждаме, че той се възправи против Бог и Неговите пътища. Желанието на Нимрод и последователите му да бъдат независими от Бога, ги накара да предприемат голям строеж - “Вавилонската кула”. Съвременното човечество все още се стреми към тази пълна независимост от Бога и всичко, което се случва в нашия свят днес, цели постигането й. “Голямата идея” е, че правдивото и грешното се определят от човечеството, а не от Словото Божие.

Нищо изненадващо

Светът днес върви в неумолим процес на промени, за да изпълни оригиналния план на Нимрод. Вавилонската кула никога не е била истинската цел - и все още не е. Днешните събития в Америка, Ирак, Европа и навсякъде по света целят да доведат до система, при която един човек да управлява света за определено време. Ако изучаваме Божието Слово, ние няма да се изненадваме от това, което се случва. Сцената се подготвя за изявяването на Антихриста. Във всяка сфера на живота - политика, религия, икономика и общество, незабелязано се прилагат промени, насочени към тази цел. И това ще продължи до идването на Исус. Нашият Господ ни е предупредил да очакваме такива неща /Матея 24:3-8/. Павел казва, че вярващите трябва да очакват връщането на Исус и един друг да се окуражават /І Солунци 4:13; 5:8/.
Бог обаче не е безучастен наблюдател на всичко това /Йов 41:34/. Той въздигна фамилия, чрез която Неговите планове и цели да могат да бъдат видени и изработени на земята - фамилията на Авраам. Чрез вярващите членове на тази фамилия трябваше да бъде прокламирана истината за Бога.

Това остава Негов план и днес, защото ние, езичниците, които повярвахме в Исуса, сме присадени към вярващите от Авраамовата фамилия на Бога. Защото, както Павел изяснява на вярващите от Рим, отхвърлянето на израелтяните няма да е пълно /Римляни 9:11; 11:17/. Само някои от клоните ще бъдат отсечени /Римляни 11:24/, а ние езичниците - “дивото маслиново дърво”, бяхме присадени на“питомната Маслина”. Ние не сме изместили Израел, нито сме отделно “маслинено дърво” за Израиля. Истината е, че ние станахме съучастници в корена и тлъстината на Маслиненото дърво /Римляни 11:17/. 
Това присаждане има огромно приложение за вярващата фамилия, защото ние сме станали “едно в Христос Исус” /Галатяни 3:26-29/. Значимостта му става още по-ясна, ако разбираме истинското естество на Божието отношение към Вавилонската кула…

Според Моисей, в дните преди потопа, обитателите на земята говореха на един език и имаха същите принципи на мислене /Битие 11:3-6/. Бог прекрати строежа на “Кулата”, като разбърка езика и принципите на мисленето им, за да не могат повече да работят заедно.

След потопа, Бог инструктира Ной и фамилията му да се разпръснат по лицето на земята, но неговият внук Нимрод имаше други идеи и Вавилонската кула целеше да осуети Божия план /Битие 11:4/.

Беше ли отклика на Бога просто “кисело грозде”? Беше ли Той изправен против прогреса на човечеството? Не, но Той беше и сега е против напредването ни към собствената ни разруха. Божиите действия във Вавилон бяха акт на благоволение и милост, а не на осъждение. Фактически, този бунт никога не е осъждан от Бог. Вместо това, Бог раздели човечеството на различни групи или народи. Нациите се появиха за запазването на човешката раса. Така че, ако са се появили нациите и индивидите, вследствие на Божие осъждение, то целият свят не се е появил в същия порядък. Бог е отложил съда Си до връщането на Исус. Тогава и само тогава, целият свят ще бъде съден.

Тази древна цел - да бъдем независими от Бог- е целта на човечеството и днес. Чрез стремежа на Европейската общност и ООН към обединяване на човечеството, както и глобалните усилия за “война против тероризма”, се цели съединяване в обща цел. Разбира се, окончателно това няма да бъде постигнато с воюване, но ще е нужно политическо разрешение.

Около разказа за Вавилонската кула не е записано нищо за битка или битки, нито пък се споменава за някакво воюване преди потопа. Интересно е, че преди т.нар. в книгатаОткровение “голяма скръб”, когато се разчупва първия печат/Откровение 6:1-2), възлиза ездач на бял кон с лък, за да победи. Обърнете внимание, че ездачът има лък. Не е ли показателно, че не се споменава за никакви стрели? Не е ли възможно това да означава, че той ще победи чрез дипломация? Не е ли възможно и това, неговият лък да е “слънчевата дъга” на Новия световен ред /на английски лък и дъга са една дума - бел. преводача/?

Наистина е забележително това, че дъгата като Божий символ на завета с Ной, е заграбена и превърната в символ на глобализма и цели окончателно да отхвърли властта на Бога.
Парадоксът в цялата тази решимост за независимост от Бог е, че както е било казано - “човекът е неизличимо религиозен”. Луис Палау бе казал: “Всеки се покланя на нещо”.

Вавилонската кула също бе религиозен проект. Хората може да не пожелаят да се покланят на Бога на Израел - Единственият Истински Бог, но в тях все пак съществува религиозната необходимост, която трябва да бъде посрещната. Сатана осигурява алтернативна религиозна система, много хитро, чрез жената на Нимрод. Гениалното лежи в предлагането на религиозна система, която също подкрепя целта на глобално сътрудничество против управлението на Твореца. В днешните дни ние виждаме назряващото й изявяване под маската за “толерантност”, изповядвана от мулти-верското движение.

Тайната Вавилон

Как да си представим това - грешни хора в бунт против Бога, на които се посреща “неизлечимата” нужда от някакво религиозно изразяване, без да бъдат насърчавани да се покланят на Създателя?

Сатана съвсем явно е създал фалшива религиозна система, за да се върши точно това. И всичко това ни връща при жената на Нимрод - Семирамида. Според легендата, един ден тя се оказала бременна и твърдяла, че сексуалният й партньор бил свят, а не смъртен! Казвала, че забременяването й е било мистериозно и мистично от небето и детето в утробата й било небесно същество.

Тя родила син и му дала името Тамуз – името, с което е познат в Библията. Можете да видите каква е целта на тази фалшификация. Наистина, фалшивата майка и сина й проникват в ред религии.

Нещата стават дори по-лоши… Тамуз растял и се развивал, но един ден в гората го убил див звяр и можете ли да си представите какво се случило? Тамуз бил възкресен от смъртта. И ето ви религиозната система от Вавилон, в която жена твърди, че е родила свят син, който е умрял и след това възкръснал от смъртта.

Повечето религии по света се появяват така, дори и да има известни малки разлики в подробностите. Например, Тамуз скоро бил назоваван и с други имена, такива като Ваал!Историята на Ваал е просто развитие на разказа за Тамуз.

Много религии, както например “Ефеската Диана”, водят корена си от онази фалшива религиозна система, която е била установена във Вавилон.

По времето на Езекиил разказът отново се изменил. Този път Тамуз не умира убит от див звяр, а от глад по време на лятна суша. Оттогава, по време на месеците юни и юли, поклонниците на Тамуз плачат, защото той е умирал от глад…

Езекиил видял еврейски жени, които очевидно се покланяли на Бог и все пак тайно проигравали Вавилонската легенда /Езекиил 8:7-14/. Те оплаквали, защото Тамуз бил “умрял” и очаквали той да бъде “възкресен от смъртта”. Еврейският народ обожествявал майката на Тамуз като “небесната царица” и майка на богове - Тамуз-Ваал /Еремия 7:17-18/.

Това е вавилонската система. Ясно е, че Сатана е приел сериозно Божието обещание, че “семето на жената” ще му смаже главата и е побързал да създаде фалшива религия, преди Бог да е изпратил Своя Син, роден от девица, “когато се изпълни времето”.

Сатана цели да посрещне религиозните нужди, но да държи хората далеч от поклонение пред идващия Месия. Това, разбира се, е целта на многоверието - да доведе всички до “поклонение” както в дните на Ной. Но богът на многоверието не е Богът на Израел.

В политическата и икономическа реалност, както и в религиозния свят, всички се стремят към независимост от Бог. Това е, което Писанията наричат“тайна:Вавилон” /Откровение 17:5/. Думата “тайна” тук означава нещо, което е скрито, докато внезапно не бъде изобличено. Когато в книгата Откровение се говори за “тайна: Вавилон”, Бог показва невидима задна сцена на нормалния живот, която хората не могат да забележат. Откровението известява, че тази тайна система, която датира от времето на Вавилонската кула или дори от времето на Каин, ще се изяви и ще покаже какво всъщност представлява. Мощна религиозна и икономическа система ще израсне и ще преуспява дотолкова, че хората ще мислят: “Няма значение какво е, но ние ще сме добре”. В тази глобална система човекът ще има всичката слава. Това е “тайна: Вавилон”.

Къде сме ние

В Битие 4 и 11 ние виждаме началото на човешките греховни опити за независимост от Бог. Днес хората отново се съюзяват да “смалят света” и така човекът да може да бъде сам на себе си “спасител”.

Ако плановете са за връщане часовника отвъд Битие 11 към “както беше в дните на Ной”, то ние трябва да си зададем въпроса - има ли истинска реакция на това от страна на християните? Но Църквата има повече от едно послание…

• Някой може да каже, че Църквата трябва да се промени, за да е съобразена с 21-вия век, защото повечето от казаното в Библията е базирано на познаването на древните култури и има малка връзка и приложимост към днешния ден. Те казват, че ние трябва да се стремим да тълкуваме Писанията в контекста на обществото. Това е ключовият елемент в “либералната теология”.

• Други настояват, че вярващите трябва да възвърнат ограбеното от дявола в този свят и да “изискваме правата си”. Би трябвало те да чуят какво отговори Исус, когато Сатана му предложи всичките царства на земята, за да му се поклони: “Махни се, Сатана, защото е писано: „На Господа, своя Бог, да се покланяш, и само на Него да служиш.“ /Матея 4:10/ Исус не оспори “правото на Сатана на собственост”! Царствата на този свят му бяха предадени след падението на Адам и Ева. Така наречената “доминираща теология” забравя това.

• Все пак, други обещават много по отношение на съживление по земята и в Църквата. Винаги е имало случаи на съживление, когато се е задвижвал Божият Дух, но днес тенденцията продължава да е надолу и назад към дните на Ной.

• Други вярват, че ако ние можем да възстановим Библейските морални стандарти, нещата ще се подобрят. Но не бе такъв случаят в дните на Ной. В Битие 6:5 ние четем, че : “И Господ видя, че се умножаваше злината на човека по земята и че всичките въображения на мислите на сърцето му бяха само зло цял ден.”Той използва почти същото описание за човека, както го направи след потопа /Битие 8:21/.

В дните на Ной вярващото семейство на Бог донасяше само едно послание:“Покайте се, защото Божието осъждение наближава”. Това беше посланието на Ной пророкът, Йоан кръстител, Исус и учениците Му. Нашият Бог има да каже повече за избягването на Божието осъждение, отколкото за Царството.

Днес Божието семейство, онези, които са станали нови човеци в Христа, трябва да имат едно послание: “Покайте се, защото Исус идва отново и Той ще донесе осъждение на целия свят”.
Бунтът, който започна във Вавилон и днес все още има същите характеристики:

Той е хуманистичен, стреми се да прослави човека, цели пълната му независимост от Бога и иска да създаде световно управление на земята.Причината е много простичка: Защото алтернативата е Божието управление на земята!

В сърцето на този съвременен бунт е желанието да обезсили всичко онова, което Бог направи при Вавилонската кула. Хората си мислят, че когато говорят на един език, имат едно управление и постигат главната си цел - независимост от Бога – тогава всичко ще бъде наред.

Истината е, че безбожното човешко общество ще продължи да дегенерира до завръщането на Исус. Единствено Той, при второто си идване, ще премахне последиците от Падението.