http://www.hristiqni.com/svidetelstva/1612-pristrastena-kam-filmi-na-uzhasite
CBN.com – Невинното очарование на Тереза Съдърланд от филмите на ужасите и романите, които те карали да трепериш от страх я довели до един натрапчив импулс, превръщайки я в роб на същите тези страхове, които я преследвали.

 

„Спомням си как аз и сестра ми отидохме в откритото кино, където можеш да гледаш филма от колата си. Вълнувахме се много. Светлините изгаснаха и на екрана се появиха чудовища, които ядяха хора. Ужасих се!“, разказва Тереза. Това, което започнало с отиване на кино, за Тереза се превърнало в кутията на Пандора на страха.

„Събуждах се посред нощ и бавничко надничах под леглото си, защото знаех, че там се спотайваше едно от чудовищата. Страхувах се, че ще дойдат и ще се качат на леглото при мен. Те бяха в гардероба ми. Надничаха и през прозореца ми. Бяха навсякъде.“, казва Тереза.

Скоро тя се пристрастила към страха, от който толкова силно искала да избяга. Тереза ожидала с нетърпение филмите на ужасите и жадувала за книгите, които я плашели.

„Когато започнах да гледам филми за демони, обладани от тях хора, къщи с призраци и духове ... тези неща наистина ме привличаха изключително силно. Харесваха ми. Беше ужасно и страшно. Гледах филмите отново и отново; препрочитах книгите отново и отново само, за да се наплаша хубавичко.“

Лошите сънища от детството ѝ се превърнали в натрапчиви, преследващи кошмари. „Когато бях дете аз най-вече сънувах сънища, изпълнени с чудовища ... търсех ги тук и там, опитвайки се да ги открия. Но когато започнах да гледам тези филми в къщи започнаха да се случват разни неща. Виждах как разни неща летяха из къщата; виждах други, които се приближаваха към мен. „О, това е само сън.“, винаги си казвах аз. „Само сън е и не означава нищо.“ Въображението ти прави странни трикове когато спиш, така че всичко, което сънуваш не означава нищо. Така си казвах.“

С два провалени брака и загубата на децата си, живота на Тереза излязъл извън контрол. Но пък страстта ѝ към страха и ужасите растяла. Докато и третият ѝ брак едва-едва се крепял, тя продължавала да подхранва глада си за страха. „Всяка седмица си купувах телевизионната програма. Внимателно я преглеждах, избирайки всички филми на ужасите, знаейки точно в колко часа са, за да ги гледам. Планирах ежедневието си около тези филми. Не исках да изпусна ни един.“

ЗА ТЕРЕЗА, БОГА ОТ НЕЙНОТО ДЕТСТВО БИЛ ДАЛЕЧ.

„За мен Бог беше някой за когото четях в гръцката митология, да речем. Бог беше като Зевс, там на върха на някоя планина или далече в космоса. Мислех си, че седи там горе на небето, наблюдава всичко, което върша и че ще се опитва да ме манипулира, както прави с всички духове в света на духовете.“

Чрез молитвите на семейството и приятелите си, Тереза научила, че Бог всъщност иска да има лични взаимоотношения, лично общение с нея. „Това промени целия ми живот ... осъзнавайки, че мога да седна и просто да си поговоря с Него като с личност.“, споделя Тереза. „Започнах да говоря с Него сякаш беше тук. Може би по онова време не бях много вярваща, но се чувствах така сякаш мога да Му кажа: „Знаеш ли, радвам се, че Си тук с мен. Радвам се, че мога да Ти кажа всичко и да говоря с Теб.“

Тереза посветила живота си на Господа Исуса Христа и страстта ѝ към ужасите и страха започнала да избледнява.

„Когато Го помолих да дойде и запълни тази празнина в мен ... тази дупка, която зееше в мен, Той го направи и аз разбрах, че това е то, което съм била търсила. Водех духовна борба.“, спомня си Тереза. „Винаги когато ми показваше от какво мога да бъда освободена – Той и аз се захващаме за работа заедно. Бог ми показваше към какво бях пристрастена и че то е нещо духовно, и после получавах освобождение.“

ДНЕС ТЕРЕЗА СЕ НАСЛАЖДАВА НА ЖИВОТ БЕЗ СТРАХ.

„Държа се за Господа. Познавам Неговия глас. Той ми каза, че ще мога да разпознавам гласа Му. Всеки път когато ми казва: „Какво правиш?“ аз знам, че това е Неговия глас.Разпознавам звука на гласа Му.“

Източник: http://www.hristiqni.com/svidetelstva/1612-pristrastena-kam-filmi-na-uzhasite#ixzz3e4wsR7dx