http://bratskalubov.com/wp-content/uploads/2015/04/February2015.pdf 
ЦЕЛТА НА ИЗПИТАНИЯТА чудно откровение - че Бог ни по- сещава всяка сутрин и ни изпитва всяка минута? Когато това стана реално за мен, трябваше да се запитам: Готов ли съм да приема посещение от Бога всяка сутрин? Събуждам ли се с това очакване? След това продължих да се пи- там: Защо Бог ни изпитва? Каква е целта Му? Речникът на Колинс дава ин- тересно определение на глагола изпитвам: да проверя стойността на един човек... чрез подлагане на определени изпити. Бог не ни изпитва, защото ни е ядосан или иска да ни унижи. Точно об- ратното, изпитанието е белег на Божието благоволение. Той ни изпитва, защото иска да установи стойността ни. Бижутерът подлага златото или среброто на определени изпита- ния. Той прави това, защото са ценни. Не си дава труда да изпитва прости метали като желязо или калай. По времето на патриарсите имаше един човек с изключителна праведност. Името му е Йов. Бог беше горд с Йов. Той в действи- телност се хвалеше с него на Са- тана: Обърнал ли си внимание на слугата ми Йов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? Характерно за Сатана, откликът му беше, да припише егоистични ЩО Е ЧОВЕК... да го посещаваш всяка за- ран и да го изпитваш всяка минута? (Йов 7:17-18 ). Това не е ли едно Дерек ПРИНС мотиви на Йов: „Той Ти служи само поради това, което получава от Теб.” В отговор на това Бог позволи на Сатана да постави Йов на изпитание. Първо, Той разреши Сатана да разруши всичко, което Йов имаше: при- тежанията, слугите и децата му. После Бог дори позволи на Сатана да докосне и тялото на Йов - да го порази с циреи от главата до петите. Но Той не позволи на Сатана да отнеме живота на Йов. Йов разбра, че Бог го изпитва. Когато ме изпита - казва той - ще изляза като злато - т.е., злато, което се изпитва с огън. Това му даде сила да устои. Той викаше от агония на душата си, но никога не се отказа. Типично за тях, Елифаз и другите прияте- ли на Йов заключиха, че страданията на Йов се дължаха на греховете, които беше извър- шил, и изказаха различни видове ужасни обвинения срещу него. Накрая, обаче, Бог оправда Йов и смъмри приятелите му. Той каза на Елифаз: ...не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата ми Йов. Авраам беше друг праведен мъж, който беше подложен на жестоки изпитания - дори дотам, че да се изисква от него да принесе сина си на Бога като всеизгаряне. Авраам беше подложен на особени изпи- тания, защото имаше специална съдба - да стане баща на Божия избран народ, както на евреите, така и на християните. Бог прилага специални изпитания на тези, за които има специални планове. Новият Завет ясно ни предупреждава, че като християни трябва да очакваме, че ще преминаваме през изпитания. Петър сравнява вярата ни със злато, чиято скъпо- ценност трябва да се изпитва с огън. Яков ни казва, че трябва да откликваме на изпитанията с радост: Считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши дело- то си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък (Яков 1:2-4). При различни случаи Рут и аз е трябвало да се покаем и да молим Бога за прошка, защото не откликваме правилно на някои от изпитанията, през които преминаваме. Не ги считахме за пълна радост! По-нататък Яков взима Йов за пример на това, как да откликваме на изпитанията: Чули сте за търпението на Йова и видели сте сетнина- та, въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив (Яков 5:11). Изпитание или наказание? Жизнено важно е да се научим да правим разлика между Божието изпитание и Него- вото наказание. Много хора сякаш приемат, че веднъж като са станали християни, са застраховани срещу Божието наказание - особено, ако са вярващи от дълго време. Това отношение обаче няма основа в Писанието. За такива вярващи Евреи дава силно предупреждение: И забравили сте съветването, което ви увещава като синове: Сине мой, не презирай наказанието от Господа, нито да отслабваш, когато те изо- бличава Той; защото Господ наказва онзи, когото люби, и бие всеки син, когото приема. Заради дисциплината издържайте. Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участват, тогава сте неза- конно родени, а не синове (Евреи 12:5-8). В тази връзка Бог оживи за мен примера с Моисей. Моисей беше на 80 години, когато Господ му поръча да се върне в Египет и да освободи Израел от робство. 26 февруари Братска любов 27 Още докато беше по пътя за Египет, Господ го срещна и искаше да го убие. Защо? Поради неговото непокорство. Мо- исей не беше изпълнил завета на обрязва- нето, който Господ беше направил с Авраам и неговите потомци. Само когато Моисей се покая и обряза сина си, Господ пощади живота му и го освободи да продължи пътя си. Бог по-скоро би убил Моисей, отколкото да му позволи да продължи мисията си в непокорство. Положението му на водач не го изключваше от Божията дисциплина. Тя го направи дори по-отговорен. За мен сега, когато съм на 82 години, това има лично приложение. Не мога да очаквам да завърша дадената ми от Бога задача, ако давам място на непокорство в живота си. Когато Бог започне да се занимава с нас, трябва да се смирим пред Него и да се молим с молитвата на Давид в Псалом 139:23-24: Изпитай ме, Боже и познай сърцето ми; опитай ме и познай мислите ми; и виж дали има в мене оскърбителен път; и води ме по вечния път. Ако искрено позволим на Гос- пода да изпита сърцата ни и Той не намери оскърбителен път в нас, тогава можем да заключим, че сме под Божието изпитание, а не под Неговото наказание. Това, което Бог ни разкрие, ще определи как да откликнем. Нашият отклик на наказа- нието трябва да бъде покаяние; откликът ни на изпитанието трябва да е устояване. Но ако настояваме да устояваме, когато трябва да се покаем, ние сме виновни за инат и нечувствителност. Какво търси Бог? Основните въпроси за грях или правед- ност са определени в първоначалното изку- шение на Адам и Ева от Сатана. Гръцкото му име дяболос (дявол) означава клеветник. Да клеветиш някого, означава да очерниш характера му. Това е главната дейност на Сатана. Сатана, на първо място, и най-вече, очерня характера на Самия Бог. Оттук е и първоначалният му въпрос към Ева: Истина ли каза Бог, да не ядете от какво да било дърво в градината? Сатана внуши, че Бог е деспот - тираничен, несправедлив и нелюбящ. Бог оставя Адам и Ева извън по-високото ниво на знание, което щеше да се отвори за тях, ако вкусеха от плода на дървото на познаването на доброто и злото. Целта на Сатана беше, да подкопае доверието им в Божията доброта, когато всъщност Бог вече им беше снабдил всичко, което беше добро, красиво и приятно. От недоверието в Божията доброта Адам и Ева се придвижиха към неверие в Божието слово и после към действие на непокорство. Има три етапа в тяхното падение: недоверие, неверие и непокорство. Чрез вяра в Христос Бог е снабдил изкупление, което преобръща процеса на упадък в следствие от падението. То заменя неверието с вяра, непокорството с покор- ство и недоверието с упование. Вярата, която води към покорство, е първият етап. Но процесът не е пълен, докато вярата не се развие в упование. Каква е разликата между вяра и упова- ние? Нетеологичният отговор би бил: вя- рата е действие; упованието е отношение. (Смит Уигълсуърт непрекъснато е подчер- тавал, че вярата е действие.) Ясна илюстрация на разликата между вярата като действие и упованието като отношение е дадена в Псалом 37:5: Предай на Господа пътя си; и уповавай на него и той ще извърши очакването ти. „Предай” описва единично действие на вяра; „уповавай” описва продължително отношение, което следва първоначалното действие на предаване. След това Бог поема отговорността: Той ще извърши очакването ти. Проста илюстрация е оставянето на пари на депозит в спестовна каса. Давате парите си на касиера и получавате разписка. Това е предаването. След това не лежите буден нощем, чу- дейки се: Дали банката наистина се грижи за парите ми? Получавам ли лихвата, която ми се полага? Вие просто си слагате раз- писката на сигурно място и спите спокойно. Това е упование. Много християни правят първата стъпка, действието на вяра, но не поддържат отно- шение на упование. Странно, за много от нас е по-лесно да уповаем на една земна банка, отколкото на Бога в небето! Главната цел зад изпитанията на Бога е те да произведат упование в нас. Това се отнасяше за Йов. Всред всичките си изпита- ния той твърди: Ако и да ме убие Той, аз ще уповавам на Него (Йов 13:15). По-нататък упованието веднага даде възможност на Йов да вдигне очите си над областта на времето и да надникне във вечността и възкресението: Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последно време ще застане на земята; и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога: Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат и то не като чужденец. За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене (Йов 19:25-27). Защо упованието е толкова важно? За- щото то разкрива нашата оценка за Божия характер. Когато Адам и Ева се предадоха на изкушението на Сатана, техните действия говореха по-силно от всякакви думи, които биха изрекли. Те казваха: Бог не е справед- лив и любящ. Той не се отнася с нас спра- ведливо. На Него не може да се уповава. Спасението ни от грях не е пълно, докато то не разруши последиците от падението и не произведе в нас това качество на упо- вание. Това може да изисква преминаване през много изпитания. Важното е никога да не губим от погледа си Божията крайна цел: да произведе в нас непоклатима увереност в това, че Той е достоен за упование. Самият Исус ни дава върховен пример на упование. За да изпълни плана на Своя Отец, Той беше предаден на нечестиви, жестоки и безбожни хора. Те Му се поди- граваха, заплюваха Го, биха Го, съблякоха Го гол и Го приковаха на кръст. Накрая Той извика: Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? (Матей 27:46). И все пак, във всичко това упованието Му във верността на Неговия Отец никога не отпадна. С последния Си дъх Той предаде духа Си обратно на Отца. Как откликваме ние, когато извикаме към Бога, а Той като че ли не отговаря? Можем ли все още да уповаем на Неговата вярност? Помнете, Бог е по-загрижен за нашия характер, отколкото за постиженията ни. Те са важни само в областта на времето. Характерът е вечен. Той определя какво ще бъдем през вечността. Бог няма да позволи да бъдем изпитани повече, отколкото можем да понесем. Той не очаква от нас това, което изискваше от Исус - може би дори не това, което изискваше от Йов. Всяко изпитание, през което минаваме, е предназначено да оформи характера ни, докато станем в Хри- ста всичко, което Бог ни е създал да бъдем. Блажен оня човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота (Яков 1:12).