ДО ТЕЗИ, ОТ КОИТО ЗАВИСИ БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Учете народа да цени живота и да го пази.Говорете му, че все още има във България хора, милеещи за род и вяра. Учете народа да се труди и да се моли на Бога. Учете го да си пази здравето, своето и на децата си. Учете го как да си създава радостен християнски семеен /религиозен/ живот - как мъжът да се отнася към жена си и жената към мъжа си, как да възпитават децата си. Приучавайте народа на точност, ред и дисциплина, да бъде съвестен, да обича и зачита хората около себе си, да уважава своите и чуждите права. Сами бъдете пример на народа в това, като при всяко свое общуване с него му сочите целта на човешкия живот. Гледайте на цяла България като на едно голямо семейство. Помнете, че целият български народ, и най-бедният, вдовицата, сирака са Ваши по-малки братя и сестри. Помнете, че невежеството на народа ви, неговата грубост, неговото диво пиянство, неговите болести, неговата сиромашия - това е Ваш позор, Ваше престъпление. Зова Ви на жертва. Зова не всички. Зова тия, които са готови и способни за жертви. Простете ми за това, но трябва да се помогне на нашия народ, на България. Не забравяйте народа! Вие всички сте излезли от народа. Какви сте Вие, какви сме всички ние? Бегълци от свойте непросветени братя и сестри? Или сте труженици за това, как по-добре да уредите живота на своя народ? Какво правим за религиозно - християнското и културно пробуждане на народните маси? Не искам да обвинявам, нито изобличавам никого, а само себе си. Така е редно.Всички тези, от които зависи бъдещето на България са плът от народната плът и кост от тази на народа. Вие сте излезли от тази среда рано или късно. Много ли са у нас добросъвестните търговци? Имаме ли честни и добросъвестни зидари и строители, дърводелци ? Кое съсловие стои на висотата на своето положение? Нашите адвокати, съдии и магистрати,журналисти и т.н - можем ли да ги наречем сол на нашата земя? Тогава какво искаме? Не можете да дадете на Вашата среда добросъвестни пастири на свине. Защо се чудите, че нямате достойни държавници? Пиша, като болен до доктори. Искам да Ви кажа народът е груб и жесток и много алчен за материални облаги. Той е ленив и не уважава никого и нищо, не вярва никому. Подозрително гледа на всички и всичко. Къде има тук място за религия? В народните маси има някакви стари църковни привички и традиции, има и остатъци от суеверия. Но нима народа е виновен за това? Кой и кога му е говорил за християнството и то Православното? Помислете как и с какво да се помогне на нещастието - това е Ваша задача поставена Ви от Бога! Това е Ваш дълг! Народът е опасно болен. Религията / ПРАВОСЛАВИЕТО/ е живот и чувство, живо усещане за връзките на човека с Бога, със света, с хората, с всяко животинче и с всяка тревица на полето. Ако тези връзки не съществуват, не може да се държи нито държава, нито общество, нито семейство, нито човек.Упадъкът на вярата в народа не е само църковен въпрос, но и държавен. Безрелигиозността на масите е може би най-опасната болест. Напразно лекомислени хора мислеха в миналото, а някои и продължават, макар и интелигентни, но умствено и сърдечно бедни, че безбожието е признак на свободомислие. Всички виждаме днес резултата от това мислене. Безбожието е голота на душата, нищета на духа, умиране на всичко свято, раждане на звяра в човека. Резултатът от всичко това е осъкатяването на живота, безсъвестност, груб егоизъм, грабителство, нагла морална разпуснатост. Христос умира отново на кръста в душата на народа! Какво по-страшно може да има от тази смърт? Ако искате да сте честни пред себе си, пред Бога и пред своя народ, не търсете виновниците другаде. Себе си обвинявайте и лекувайте, сами се учете, как да учите народа! Намерете сами Бога и тогава посочете на масите пътя за един по-добър живот. Повтарям без Бога в душата няма спасение. СПАСЯВАЙТЕ НАРОДА!!! Дайте зърно на живота. Бъдете сами това зърно. Изместете чиновниците формалисти, кариеристите и търговците с вярата. Запалете изгасналите огньове на религиозността и то православната в душите на българите. Разбудете дремещата доброта и човечност в загрубялата, вдървена душа на милиони сънародници. Иисус Христос учил и постоянно повтарял да се обичаме един другиму и да си помагаме, да състрадаваме. ЩЕ ГО ЧУЕМ ЛИ, ДНЕС ИЛИ НЕ, ЗАВИСИ САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТ НАС. От това ще зависи бъдещето на България.