Не помня бащина ласка. Запомних само захабените от работа ръце на моята майка уморените й очи които никога не видях притворени за сън непрестанните й грижи за мене. И помня още предсмъртния й час когато ме обгърна със своите съсухрени ръце и с влажни очи посочи към горящото в ъгъла на стаята кандилце :

-         На Него те оставям. Той ще се грижи за тебе. Моли се Нему с вяра.

Като завет и клетва приех аз предсмъртните майчини думи.

Скръбта се  е вгнездила в сърцето ми – но надеждата че Ти не забравяш малкото сираче и ще отредиш и за него част от Твоите радости – не ме напуща.

Сълзи премрежват очите ми но варата че светлият лъч на Твоята подкрепа ще озари и мен поддържа силите ми.

Аз вярвам в Тебе и си надявам на Тебе. И Ти се моля :

-         Помогни на моите слаби сили Господи да понесат несгодите на живота. Само Ти можеш да направиш това. Ти Който храниш птичките поиш тревиците и крехките цветчета. Който промисляш и за най малката живинка по Твоята земя – не оставяй без благодатната Си подкрепа нещастното сираче обречено да пие още в утрото на своя живот от чашата на несретата.

Моите слаби нозе пристъпят несигурно и не знам накъде са насочени стъпките ми . Оставям се само на Тебе  Господи направлявай Ти моите стъпки в пътя на живота .Ти Който си източник на живота и промисляш за всички в които си вложил диханието на живота. Претвори скръбта ми в радост сълзите ми в усмивки и риданията ми в песен превърни преблаги Татко на сираците.

Чуй сърдечната молитва на сирачето което няма никого другиго на света освен Тебе и нищо друго – освен вярата в Тебе.