Галина Гетова 9 април в 23:38 · ... Един мъж си вървял по улицата, когато паднал в дупка. Стените на дупката били хлъзгави и не можел да се измъкне. Започнал да вика за помощ. Скоро оттам минал доктор и чул виковете на мъжа. Написал рецепта, хвърлил я в дупката и си продължил по пътя. Не след дълго минал и един свещеник. Той пък написал молитва на лист хартия и я хвърлил в дупката. Отминал след това. Най-накрая дошъл един приятел. Като чул виковете за помощ, направил нещо смело – скочил вътре в дупката. – Ти глупав ли си? – извикал мъжът. – Сега и двамата ще си стоим тук долу. – Не стоят така нещата – отвърнал спокойно приятелят. – Аз вече съм бил в тази дупка и зная как се излиза. Тази съвременна притча беше разказана в американския сериал „Западното крило“ преди години. Но това е историята на всеки от нас. На тези, които се намираме в „дупката“. В дупката на своите житейски и здравословни трудности – самотно майчинство, тежка болест, нещастен брак, загуба на близък човек, и десетки други дупки – и не знаем как да намерим изходен път. Всички заедно като човешка раса се намираме в дупката на греховете си и няма изходен път за нас… освен ако не дойде Приятел. И Той дойде. Защото Бог не ни хвърля рецепти как да си помогнем, нито отправя просто една молитва за нас, нито пък ни хвърля въже, за да се измъкнем от проблемите си. Той прави нещо смело – изпраща ни Своя Син – Исус Христос. А Той познава изходния път, защото сам го планира и мина победоносно по него. И когато в онази тържествена неделя Христос излезе ЖИВ от най-черната дупка на смъртта, то аз знам без съмнение – няма трап, няма яма, от която да не мога да изляза с помощта на моя Приятел. ЗАЩОТО ТОЙ Е ЖИВ! И ВЛАДЕЕ НАД ВСИЧКО! Ден след ден… Сб 22:58 Амин 01:01