http://www.hristiqni.com/svidetelstva/2702-az-byah-dete-koeto-satana-ne-iskashe-da-se-rodi
2014 АЗ БЯХ ДЕТЕ, КОЕТО САТАНА НЕ ИСКАШЕ ДА СЕ РОДИ Категория: Свидетелства Създадена на Сряда, 24 Декември 2014 08:34 Посещения: 2141  

От: Сара-Джейн Леонард

Искам да споделя с вас това свидетелство, за да ви покажа какво може да извърши Бог, ако основем вярата си на Него и Му се доверим. Моята история започва още преди да съм била родена.

Майка ми забременяла с мен когато била на 38.

По време на бременността си се разболяла от дребна шарка, което заедно с възрастта ѝ, изобщо не било добра новина за мен. Личният ѝ лекар ѝ съобщил, че по всяка вероятност ще се родя със Синдром на Даун; определено ще бъда сляпа и глуха, и на всичкото отгоре ще имам проблеми със сърцето. 

Какъв бил съветът му ли? "Трябва да направиш аборт!"

И тъй като майка ми била Християнка, отказала да направи аборт. След като чул нейното решение, личният ѝ доктор на свой ред отказал тя да продължи да бъде негова пациентка. Майка ми трябвало да си намери нов лекар.

Бог я завел при един доктор-евреин: Д-р Еделщайн. Той уважил желанието на майка ми да не направи аборт, тъй като и двамата "вярвали в Един и Същи Бог."

ЕТО КАК СЪМ ПОЛУЧИЛА ИМЕТО СИ

Една вечер, майка ми присъствала на църковната служба, на която проповедника говорил за Аврам и Сара от Старият Завет. Всеки път когато пасторът споменал името "Сара" аз съм се размърдвала в корема на майка ми. 
Докато седяла на скамейката в църквата, майка ми почувствала, че "Сара" е името, с което трябва да ме нарече. Тя решила да прибави към него "Джейн", когато чула британското име "Сара-Джейн" и то много ѝ харесало. (Личните имена, които са разделени с тирета са много модерни в Южна Африка.)

Всеки път когато майка ми отивала на преглед при доктор Еделщайн, тя говорела за мен, назовавайки ме "Сара-Джейн" ... не "бебето", не "то" ... така че и Доктор Еделщайн започнал да ме нарича "Сара-Джейн"!
Понякога той ѝ казвал: "Но ти дори не знаеш дали ще е момче или момиче ... ами ако се окаже момче? Не си ли избрала и някое мъжко име?"

Но тя знаела, че това е името, което Бог ми бил избрал и знаела, че ще съм момиче.

На 29 Юни 1984 г., в Дурбан, Южна Африка, съм се родила аз. Тежала съм 6 паунда и половина; не съм имала Синдром на Даун; не съм била глуха; несъм била сляпа; сърцето ми било и все още е наред! Родила съм се нормална, така както Бог благославя децата. Слава на Бога!

Сатана обаче, не бил приключил с мен, защото не успял да убеди майка ми да направи аборт. Аз вярвам, че той продължавал да се опитва да ме унищожи. "Дяволът идва да убие, открадне и унищожи." (виж: Йоан 10:10)

Медицинската сестра дала на майка ми ... друго бебе ... а не мен! 

Майка ми все още не ме била виждала. Не знаела дори как изглеждам, но тя погледнала детето, което ѝ подавала сестрата и ЗНАЕЛА, че това не е нейното дете!
Майка ми отказала да го приеме, а сестрата си помислила: "Тази жена отхвърля собственото си дете..." и продължавала да уверява майка ми, че това бебе е нейното.
Майка ми отказвала да го прегърне, настоявайки да го махнат от нея и да ѝ донесат НЕЙНОТО дете.
Озадачена, сестрата излязла от стаята само, за да разбере, че майка ми се оказала права! (Били са ме дали на друга жена, която сияела от радост, че си има "малко момиченце".

Сестрата се върнала с двете бебета в ръце и я попитала: "Добре, кое е твоето бебе тогава?"

Майка ми ме посочила. Сестрата недоумявала как така тя знаела, че точно аз съм нейното дете.

Другите жени в болницата също били озадачени. (Благодаря Ти, Господи, защото ТИ си знаел!)

В Южна Африка е задължително на всяко дете да му бъдат поставени ваксини. Когато съм била на 18 месеца, съм била ваксинирана против туберкулоза, но нещо се объркало. Сестрата използвала мръсна игла (с нея било ваксинирано друго бебе) в резултат, на което аз съм развила гранулома. Все още и днес имам тръпчинка на ръката си. Разбира се, медицинският персонал отрекъл и майка ми не успяла да го докаже. Както и да е, направили ми кръвен тест и благодаря на Бога, не съм прихванала никаква болест!

Искам да насърча тези, които могат да попаднат в същата ситуация в каквато е била майка ми. Докторите не знаят всичко. Само Бог знае бъдещето и само ТОЙ може да сътвори чудо. Покорството към Бога е много, много важно. Ако майка ми не беше Му се покорила (Да не убиваш) и беше избрала да повярва на доктора, тя щеше да убие бебето си без да е необходимо ... и аз нямаше да ви разказвам това В МОМЕНТА ... благодарейки на Бога не само за възможността да Му отдам слава, като е опазил живота ми, но и за плана Му как да ме използва през целият ми живот, за да Го прославя ОЩЕ ПОВЕЧЕ!

Сатана може да се опита да ни унищожи. Аз не мога да отговоря на въпроса ЗАЩО Бог позволява други бебета да бъдат абортирани, въпреки че аз не бях, но това няма да намали увереността ми, че Бог има абсолютният контрол над всяко бебе и изобщо над всяко нещо! Съмнявам се обаче, че някое от абортираните бебета би искало да дойде на тази болна от грехове планета. Ние наистина виждаме всичко като през тъмно стъкло, неясно, като в огледало (виж: 1 Кор. 13:12). Но щом отидем при нашият Господар на Небето, тогава ще разберем защо много от нещата тук долу, на земята, са се случили по този или онзи начин.
Ако ти имаш нужда да излееш сърцето си за нещо, което те безпокои и тормози - може би вината от направен аборт, да речем - чувствай се свободен/а да го направиш. Ако Бог иска да ме употреби, за да помогна на някого - аз съм на Негово разположение.

Източник: http://www.hristiqni.com/svidetelstva/2702-az-byah-dete-koeto-satana-ne-iskashe-da-se-rodi#ixzz3dz9Cw7fF